Понякога пътищата на добре забравени познати се събират отново.  Бог дава шанс през филтъра на времето да видим реално толкова ли е било важно това, поради което сме се разделили, толкова ли другият е бил крив, толкова ли прави сме били ние самите.

И ето – става ясно, че срещата е организирана свише, а пък нещата са малко по-иначе от тогава. Че е шанс да поправим отношението. Бог ни дава възможност да изплатим дълговете си един спрямо друг и така – и спрямо Него, дава ни да спрем да се онеправдаваме взаимно. Но ако сме си позволили да категоризираме категорично и окончателно човека отстреща, ако сме го коментирали публично, ако сме изтрили от паметта си добрите съвместни моменти, ако нямаме капчица благодарност в сърцето си за тях, ако сме му причинили вербално или буквално зло, то пътят назад е труден.

Гузната ни съвест ще ни попречи да прегърнем другия. Нашите грехове спрямо него или нея ще ни задържат далеч, дори и при благоприятни условия. 

Разбира се – има начин за промяна – и той минава през признаването на собствената вина и смиреното искане на прошка. Но тук играят на канадска борба егото, какво ще кажат хората, пред които сме коментирали негативно (и то с тежки думи) другия, и … любовта. Не любовта към себе си, а към другия…

Ясно е в повечето пъти кой печели в канадската борба. Само не знам, ако горе се засечем, какво ще правим? И как ще се надяваме да пожънем за себе си милост, като не я сеем?

Когато, пък, чуете по ваш адрес тежки клевети, долни лъжи и неприятни квалификации, вярвайте, че някой ден ще се видите след разрива отново очи в очи с изреклите ги хора. Почти сигурно е, защото Бог мисли за тяхно добро. И щом съвестта ви е чиста, свободата и готовността ви да общувате с тях при срещата, ще е ваш свидетел за невинността ви по тяхно отношение.  

И когато го осъзнаете, това ще е голяма награда и удовлетворение за вас, дори и да не получите реабилитация. 

Но по-добре е да последва такава – заради изчистването на небесната сметка на другата страна.