Скъпи читатели, имаме удоволствието да разговаряме с Теодора Ангелова, която е сред първите служители в „Евангелски вестник“ още от началните години на създаването му.
ЕВ: Скъпа Теодора, благодарим ти, че прие да споделиш с нас спомени от работата ти в „Евангелски вестник“. Какво беше усещането да се захванеш с нещо ново в години на преход?
Теодора Ангелова:
Беше време на предизвикателства, наистина, в много области от живота. Вестникът прохождаше, ние прохождахме заедно с него. Аз не бях завършила журналистина, но започнах служението с огромен ентусиазъм. За мен това беше една мисия. Идеята беше да предоставим новини и информация за хората, които нямаха достъп до нея. Особено вярващите, които в онези години разполагаха само с шепа книги на християнска тематика. В онези години на преход, спед падането на комунизма, все още нямаше откъде да се снабдим с актуална информация за това какво се случва с християните по света. Така че „Евангелски вестник“ беше необходим в много отношения.
В моето съзнание и спомени лично на онзи пионерски етап ние не мислехме за „Евангелски вестник“ като прохождаща медия, а по-скоро като мисия и предизвикателство. Съдаването и издаването на вестника беше изпълнено с предизквикателства всеки път – от чисто технически до субективни, свързани с хората, които участват в него. Наистина промените не бяха малко. Но ние бяхме готови на всичко, за да изпълним мисията, с която се бяхме заели и даже не ни оставаше време да мислим дали ще се справим.
ЕВ: Какви бяха трудностите – очаквани или не – при издаването на вестник с такава честота, два пъти в месеца?
Теодора Ангелова:
Трудностите бяха свързани по-скоро с технически необходими неща. Имахме нужда от доброволци, които да пишат и да сътрудничат, така че навреме да получаваме нужните материали.
Бих казала, че по-скоро беше предизвикателно да убедим църквите да разпространяват хартиеното издание на „Евангелски вестник“. В онзи период на преход църквите растяха и имаше нови хора. Налагаше се да бъдат обучавани и интегрирани. Църквите бяха заети с техните мероприятия и имаха много вътрешни задачи. В тази връзка нашата задача беше да убедим водачите и служителите на отделните деноминации и църкви да се заемат с разпространението на вестника, за да стига до максимално повече вярващи хора, а те после го споделяха и с невяращи приятели и познати.
Нещата бяха толкова динамични и напрегнати, преди издаването на всеки брой, че едва когато се преместихме в новия офис, сякаш повярвах, че медията става стабилна, но точно в онзи момент, аз трябваше да напусна.
ЕВ: Какво откри за собствения си потенциал, докато работеше във вестника?
Теодора Ангелова:
Не знам дали тогава съм си давала сметка какъв е бил моят потенциал. Сега разборам, че съм научила безкрайно много и наученото тогава, е оказало влияние на целия ми живот в настоящето.
Стойко Петков беше изпълнен с енстусиазъм и с вяра, че ще успеем. Истината е, че на онзи етап не мислехме за крайния резултат. Всичко беше ново и в самото начало. Бяхме готови да дадем всичко от себе си, за да вървим в предначертаната посока. Признавам, че тогава изобщо не съм си задавала този въпрос. До известна степен работата във вестника ме научи да полагам старания и да продължавам напред, да не се отказвам и да не мисля дали ще успея. По-скоро бях благодарна на Бога, че имам тази възможност и мога да бъда част от това служение.
Днес, когато гледам назад, преди 30 години „Евангелски вестник“ е развил у мен умения и потенциал, повече, отколкто съм си представяла, че е възможно, защото работата във вестника ми е осигурила много добро познание и опит. Чрез нея успях да се науча да работя с компютър, да правя графичен дизайн, да придобия познания в областта на софтуера. Мога да кажа, че на онзи етап се учех с гледане, защото работата беше много динамична. На практика наблюдавах дамата, която работеше на компютъра, и така аз самата се учех в движение.
ЕВ: Сподели, моля те, незабравим спомен от работата ти в „Евангелски вестник“, който да насърчи нашите читатели!
Теодора Ангелова:
Някои от спомените са избледнели, но никога няма за бравя един конкретен случай. Трябваше да разпечатаме поредния брой за издаване. Докато го подготвяхме, за да бъде разпространен на следващия ден, технически нещо се обърка. Машинарията отказа. Всички бяхме в голям стрес и даже паника. Естествено се питахме дали ще успеем да спазим срока и да довършим техническите неща. Не помня всички подробности, но добре си спомням настроението. В онзи момент, го обърнахме на смях и така успяхме да превъзмогнем стреса и проблема. В крайна сметка успяхме да се справим, да решим проблема и да издадем новия брой навреме.
ЕВ: Как ще коментираш промяната във вестника за изминалите години?
Теодора Ангелова:
Въобще няма база за сравнение с вестника отпреди 30 години. Промяната е огромна. „Евангелски вестник“ вече е в електронен вариант и достига до хиляди хора всеки ден. Убедена съм, че екипът на вестника и днес среща предизвикателства, но промяната е невероятна. Имам предвид достигането на огромен брой хора от всички континенти.
Сигурна съм, че „Евангелски вестник“ оказва сериозно влияние и върху християни, и върху нехристияни.
Тогава прохождахме, а сега медията е установена и стабилна. Ползва се с авторитет и доверие.
Тогава си задавахме въпроса дали ще успеем да издадем следващия брой и дали ще ни има след година, а сега „Евангелски вестник“ е очакван с нетърпение от вярващи от цял свят и по-специално от българите емигранти, живеещи извън страната. Вярвам, че те с радост и вълнение четат за събитията в България и така се информират за своите църкви, които със сигурност им липсват.
Какъв би искала да е „Евангелски вестник“ след 30 години? Какво би искала да пожелаеш на вестника и неговите читатели?
Теодора Ангелова:
Самият факт, че „Евангелски вестник“ е на 30 години и аз съм работела за него в самото начало, съдържа много личен и емоционален елемент за мен. Не бих искала да изчислявам. Но е прекрасно, че вестникът съществува толкова години и предлага надежда, като споделя истината.
Пожелавам на „Евангелски вестник“ преди всичко да бъде светлина в тъмнината. Живеем в трудно време, и читателите са преситени от всякаква информация в различните медии. Обаче независимо дали хората искат да чуят или не, „Евангелски вестник“ трябва да продължава неизменно своята вярна мисия. Той трябва да поднася на българските читатели и християните по света автентични новини, колкото и да е трудно това понякога.
Миналото показва, че когато се изолираме, сме по-уязвими, а когато знаем какво се случва около нас, сме по-силни и единни, и можем да преодолеем изпитанията, които застават на пътя ни.
Има огромна сила в това да се знае какво се случва с християните по света и как те преодоляват гоненията и страданията.
Пожелавам на „Евангелски вестник“ да бъде смел в своята позиция и да не се страхува да изказва противоречиви становища, но и да не се бои да държи баланса сред християните в България.
Ясно е, че не може да се угоди на всеки, но може винаги да се отстоява истината и тогава няма опасност да сгрешим.
