Скъпа Ради, благодарим ти, че прие да споделиш свои спомени по повод 30-годишнина от създаването на „Евангелски вестник“.  Би ли се представила за нашите читатели, моля, макар че те могат те опознаят и от предишно интервю, което да прочетат тук.

Ради:

Благодаря за поканата и възможността отново да се докосна до „Евангелски вестник“ . Аз съм Радостина Василева и със семейството ми живеем в Англия, Бристол от 7 години. Наскоро ни се роди третото ни детенце Лукас и се наслаждаваме на този нов етап от живота ни.  

ЕВ: С каква мотивация пое да се включиш в отговорното служение, наречено „Евангелски вестник“? Ти служиш в период, когато медията премина изцяло онлайн и си сред хората, работили най-дълго за вестника.

Ради:

Аз бях част от екипа на Студио 865 и работех в предаването „Християнството“ в продължение на повече от 10 години. За мен беше голяма изненада, когато ми предложиха да поема вестника, защото знаех колко отговорно е това служение, а аз нямах много опит с печатните медии.

От друга страна това бе голяма чест за мен и възможност да се развивам в тази сфера. Осъзнавах отговорността, но аз обичам предизвикателствата в живота и не ми трябваше много време да го обмисля. Сега, когато погледна назад във времето, не съжалявам нито за миг, научих много нови неща, имах възможността да се докосна до прекрасни хора и техните истории, и да ги споделя с читателите на вестника. Въпреки предизвикателствата и трудните моменти, всичко си е заслужавало. 

ЕВ: Можеш ли да кажеш, че работата в „Евангелски вестник“ ти е помогнала да научиш нови неща за себе си и собствения ти потенциал?

Ради: 

За мен беше предизвикателство да поема печатна медия, тъй като бях учила и работила предимно телевизионна журналистика. Не знаех дали ще се справя добре и в началото бях доста притеснена, но много бързо обикнах вестника и това ме научи да бъда адаптивна и гъвкава въпреки неизвестното понякога. 

ЕВ: Сигурно имаш незабравим спомен или събитие, оставили трайни следи от работата в „Евангелски вестник“ Моля те, разкажи ни някои от тях.

Ради:

Няма да забравя деня, когато взехме трудното решение да спрем да издаваме печатното издание и да го съобщим на всички абонирани църкви и читатели от цяла България.

Спомням си предпечатната подготвя за последния брой, беше доста емоционален момент за мен. Седмици наред получавахме благодарствени писма от читатели,  които са ме разчувствали до сълзи всеки път. Тогава разбираш, че правиш нещо значимо и хората го оценяват. Това беше доста емоционален момент и период за целия екип.

Не винаги е  било лесно да се споделят новини, когато Божии хора и служители са напускали този свят или свързани с преследването и измъчването на християни в много страни по света.

Безброй интервюта и статии са оставяли траен отпечатък в мен и няма как да останеш равнодушен към истории и съдби, в които виждаш Господ Исус Христос и Светия Дух в действие. Това неизменно ме е променило и мен самата. 

ЕВ: Как се е променил „Евангелски вестник“ през годините? В какъв аспект трябва да се работи повече според теб? 

Ради:

С годините „Евангелски вестник“ се наложи като сериозна, отговорна и актуална медия, на която може да се има доверие. Радвам се да видя много нови и млади автори и писатели. Вярвам, че това е правилна насока, в която да се работи. Днес има много млади и талантливи автори, на които е хубаво да се гласува доверие, да им се даде възможност да се изявят. 

ЕВ: Как виждаш „Евангелски вестник“ след още 30 години?

Ради:

Пожелавам си да го видя и тогава, отново да ме поканите да го отпразнуваме заедно. Надявам се хората и след 30 години да са жадни, да четат стойностни неща и „Евангелски вестник“  да продължава да бъде една от водещите медии в християнския живот в България.  

ЕВ: Какво би пожелала на читателите на „Евангелски вестник“?

Пожелавам им да бъдат прецизни читатели с критично мислене към всичко, което им попада в медийното пространство, дори и в християнските среди, защото живеем в интересно време, изобилстващо на фалшиви новини, изкуствен интелект,  пошлост, бездуховност и материализъм.

Като християни трябва да бъдем отговорни към това, което попада пред очите ни, достига мислите ни и остава в сърцето. 

„Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“

Притчи 4:23