Нося ли кръста? Тежи между 30 и  50 кг! Каменист, неравен, стръмен път!  Прах, жега, болка, предателство,  кръв и пот!  Обезумяла тълпа, обиди, майчини сълзи, аромат на смърт!  

Мога ли да мина този път, след бичуване до безсъзнание, след шамари, заплюване и мъчения повече от 6 – 7 часа? 

Вероятно има хора, които са способни да го направят, но има Един-Единствен, Невинен Безгрешен, който го направи!  

Той пръв понесе кръста! 

Мислим ли си  понякога, че нашият кръст тежи повече, че нашият път е по-труден, че сме сами, когато страдаме?  

С годините  виждам все повече християни да опитват да улеснят християнството, да го направят по-комфортно. Все  повече тълпи следват тази представа, в която по-луксозният живот, по-хубавите коли и къщи, по-скъпите дрехи и почивки са белег на Божието  благоволение и присъствие в живота на човека. 

Обаче истинският знак на Божието  присъствие в живота ни е кръстът, който драговолно сме понесли на раменете си! 

Виждала съм хора, които в опит да привлекат повече привърженици, говорят само за наградата. В желанието си да стигнат по-бързо и по-лесно до нея, са свалили  кръста по пътя и тичат, но без да имат смисъл. 

Какъв е смисълът да стигна до Голгота, ако по пътя съм свалила кръста? 

Къде изобщо отивам и опитвам да стигна, ако съм забравила основното – кръста? 

Какъв е твоят кръст? Колко тежи? Носиш ли го с отговорност или го остави по пътя, за да ти е по-леко? 

Способен ли си да изхвърлиш  Божията воля и да стигнеш до целта без кръста на раменете? Невъзможно е!  

Мнозина хора днес са фокусирани върху малките си цели за успех, материални блага, професионално развитие и висок стандарт на живот или просто хубаво семейство, здраве, редовно посещение на богослужения и така до рая. Но когато стане въпрос за растеж, цена за плащане, посвещение, мнозина от нас просто се плашат и отказват.  

Господ Исус Христос е предузнал тези наши дни и ни призовава в Словото: „Елате отрудени и обременени и аз ще ви успокоя!“

Той е знаел, че ще бъдем такива, защото Самият Той мина по същия път. Той знае решението и ни го дава! 

Вземете  Моето иго…Моето иго е леко! 

Преживявали  ли сте някога тези думи? Аз лично съм била там! В място на болка, скръб, непосилно бреме на гърба, безизходица и от опит знам, че само срещата с Исус е способна да направи едно иго леко! Само срещата с Него може да направи носенето на кръста 

възможно!  

Помня един ден в живота си, в който се събудих и усещах нещо  различно. Бях на 33 г. Служех в местната църква по много начини. Бях поела доста отговорности и се справях, защото по природа съм такава – организирана, бърза и смела. Но онази сутрин усетих, че всичко, което  правя, е някак машинално. Бяха добри ежедневни дела, но бяха дела без сърце. Бързах към целта, тичах да свърша всичко, но бях оставила по пътя кръста, за да тичам по-бързо. 

Това е парадоксът на нашето време. Кръстът се носи доброволно, кръстът е лек и приятен само когато сме близо до Исус, когато имаме 

помазание. Това беше преломен момент в живота ми. Отидох в нозете на Исус и помолих за прясно миро, спрях за малко да шетам като Марта и избрах добрия дял като Мария.  

Ако днес усещаш, че си изморен, че прегаряш, че кръстът те смазва, не оставяй кръста, а отиди при Исус отруден и обременен и Той ще те успокои!   

Какъв е твоя кръст?  Само преди няколко дни един млад Божий човек плати с живота си, защитавайки кръста си! Имам предвид Чарли Кърк.

Мога ли да бъда свидетелство за сила, стоейки близо до Господ Исус, дори когато е трудно, дори когато не получавам всичко, което искам, дори когато животът ми е застрашен?! 

Носим ли кръста си, когато животът ни не е подреден, както искаме?!  

Носим ли кръста си, когато губим близки хора?

Носим ли кръста си, когато сме болни,  мразени, гонени, бити и дори убивани?! 

За такава Църква ще дойде Господ Исус Христос! Църква, която носи кръста си!  

Самият факт, че се наричаме християни, предполага, че сме последователи на Христос.