Всички хора издирват и копнеят привличане. От такова са родени и продължават търсенето на измеренията на любовта. Жадуват да бъдат погълнати и екзалтирани от нещо или някого. Да бъдат успокоени, утешени и едновременно напълнени с пулсиращ живот. Да намерят надежда, оправдание и приемане. Да поглъщат и се хранят с любов.

Някои очакват последните капчици живот и неистово се борят за тях. Всичко се преобръща в живота им и придобива нова неподозирана  ценност. На прага гледат и дишат в друг цвят и ритъм. И тук идва пречупването, което може да е спасително покаяние или обратното: потъване в тъмната човешка природа на страх, егоизъм, самосъжаление и агресия, че за другите животът продължава. 

Други не обръщат, сякаш, внимание на дарената им възможност да пъплят по земята и се наслаждават. Маскират се със заетост и  суета. Бягат от тишината. Обграждат се с шум и хора, за да не бъдат чути въпроси, надигащи се дълбоко от недрата на душата. Живеят като на автомат с убеждението, че не е необходимо толкова вглъбяване. И всеки нов допамин стига за поредна доза въодушевление, което бързо се изчерпва. И пак са жадни и бунтуващи се да търсят смисъла на  вечния си глад. Като хрътки се впускат в следващата плячка – щастие и така до пресищане или пресушаване. Отлагат момента на разговора със себе си и небето.

Трети  се хващат за всяко попаднало пред очите им учение, идея, философия и религия за спасение на душата. Стръвно дъвчат поредното откритие, носещо им моментно облегчение и фалшива яснота. И така се натравят от "духовната храна", че вече не само престават да бъдат привлечени от чудото живот, но и самите те са станали непривлекателни за всички около себе си.  

Имам аналитичен ум, слава на Бога, Който ме е съпровождал отдалече по всички тези пътища. И чакал, и пазил…Затова зная за тях от собствена заблуда и гордост да разчитам само на ума. Но Господ ни е дал сърце, с което да изпитваме. И дух, който да ни води. Когато си вперил поглед само в обсега на материята и откажеш да чуваш и виждаш отвъд, сам се обричаш на слепота и лутане.

А духовното, вплетено в троичната ти природа, те дърпа да  гледаш нагоре. Далече по-нагоре от прахта на грешната земя. В една песен от моето време се пееше:

"Високо, високо, високо, високо застани,

над завист и обида,

над дребните сплетни.

Високо да те видя – над всичко днес бъди."

Така  иска да ни види Господ Бог. Високото иска издигане над всичко омърсено, затлачено и заземено. Високото иска усилие да се смириш, за да полетиш на по- високо ниво.Иска да поискаш помощ от Издигнатия! Иска ти самият да се издигнеш на планината на своите проблеми и в тишината на разговора със Създателя си, да чуеш, че именно те са твоят трамплин за издигане над тях.Че начинът на преминаването ти през тях е по- важен от самата планина.

Няма как да се издигнеш над злободневното, ако поне не си чул за Някой, Който го е направил. И не за Себе Си, а за всеки го е сътворил възможно.И за престъпника, и за убиеца, и за крадеца…И от любов го е извършил, бидейки Троица небесна. Безусловна любов към цялото родено и  още неродено човечество.С едно издигане на Исус върху  Голготския кръст, Бог привлече погледите на народи и цивилизации към изхода от тунела – Вечността с Него.

В сърцето на всеки е вложил дозата  издигаща любов, способна да надхвърли тъмнината на света. Даваща нови висини в надмогване. И не само за края на земния ни път, а за всеки Божий ден, в който прегръщаме ближния с обич, прошка, грижа и почит. Духът му се движи на земята чрез нашите ръце и нозе. И в повечето случаи това е трудно изкачване към себе си. Но Той като магнит в духа те привлича с вече изработената на кръста победа.

Обещал е, че ще привлече със сърцето Си всяко човешко същество. Ще го очисти от всеки грях и заблуда, от всяко съмнение и лутане в изборите. Ще го привлече с необозримата Си прошка, милост и мъдрост. Още тук в тяло на смъртен човек. За да го научи да обича със спасителната любов, както Той се жертва.       

И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе си

(Йоан 12:32).

Издигнат Божий Син от земята върху кръста, за да понесе наказанията  от греха.

Издигнат като възхваляван и почетен от повярвали в Него човеци, търсещи Христоподобност.

Издигнат и възнесен от Отец Бог, възкресен след смъртта и слизането Му  в ада.

Когато бъде издигнат Божият Син в живота ни чрез Словото, възхвалата и делата, родени от вяра! Тогава, когато сме Го последвали по тясната пътека на изкачването.

А следващото Му обещание е, че ще продължим издигането с Него и във вечността, която е приготвил. Вярвам го!