„Когато Ти рече: ТЪРСЕТЕ ЛИЦЕТО МИ, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.“

                            (Библията, Псалом 27:8)

Тринадесет часа е. Вече сме леко напрегнати, заседнали в трафика на път за Колодрума. И ние като много вярващи от Пловдив и страната сме се насочили към мястото, където ще се проведе Националната молитва. Искрено искахме да се присъединим към гласовете на много други християни, за да се молим за страната и семействата ни, за управниците ни и спасението на тези, които не познават Бога.

За наша радост, макар и закъсняващи успяхме бързо да паркираме и да се настаним преди началото.

Загледах се в хората. Разговарящи, усмихнати и очакващи. Очакващи Бог да работи. И вярвам, че беше точно така.

П-р Светослав Петров откри събранието, след което хвалението ни поведе във време на поклонение.

„Боже, добър Си и Твоята милост е вечна…“

„Славен е царят, владеещ света, Славен възкръсна, срази Той смъртта…“

„Исус Христос, Той е Бог..“

В хвалението се подготвяха сърцата ни.

Димитър Спилков ни разказа какво мотивира организаторите за осъществяването на тази инициатива вече 8 г. На първо място Бог да бъде прославен, на второ място Бог да спаси повече хора в България и по целия свят, за което е нужна молитва. 

На трето място, Бог да ни помогне като църкви да израснем духовно – в смирение, в братолюбие, в единство, за да радваме Божието сърце. 

Беше обърнато внимание колко е важно да изградим братска любов помежду си, защото където има любов там няма гордост. Гордостта е причина за много разцепления и раздори, а смирението гради мостове. Това дълбоко ме докосна.

След втори блок хваление на сцената излязоха пастири от цялата страна, за да се молят в различни направления.За смирение и за съживителни времена, за управлението на държавата и общините. За здравеопазването, икономиката, медиите и културата. За образованието и науката, за семействата в нацията и в църквите. За спасението и растежа на хората, за единство между християните, за Божиите служители, за дарбите на Светия Дух. За важността на дарението, за спасението на народите на Балканския полуостров, за гонените християни и за мира на Израил. 

Толкова важни направление в личния, духовен и обществен живот на едно общество.

Имаше време, в което вярващите можеха да се помолят заедно един за друг. Да се молят за семействата си.

И отново хваление. Молитвите, посланията, хвалението – докосваха дълбоко.

П-р Пламен Ганчев ни припомни, че ако Бог е наш баща, значи ближният ни е наш брат и сестра и колко важно е да се отнасяме с почит и уважение един към друг. 

И още ценни размисли, върху които да разсъждаваме:

Ако ние осъзнавахме изключителните възможности, които молитвата дава, не бихме пропускали молитвените събрания. 

„И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом.“ Исая 56:7

В това време Бог споделя своята мъдрост, характер, дава ни възможност да Го опознаем по-добре, да се освободим от страховете си, онова, което ни смущава. Това е време, в което Той ни нашепва своите истини, за да разберем Неговото сърце, ум и воля.

Радостта в живота ни, идва от призива да послужим на Неговото намерение. Има план в Божието сърце за теб, за мен. Специален план за живота ни. И този план разбираме в молитва.

Дарбите и талантите, които са ни дадени са, за да послужим на Божията цел за живота ни и на хората около нас, а не на себе си.

Когато четем своята Библия, разбираме, че в Божието сърце има копнеж да търси човека и да общува с Него. В това време Бог разкрива себе си. 

Трябва да вземем решение по кой път да тръгнем: Да акцентираме на нашите земни грижи и да потънем в тях или да дадем приоритет на Бога – силата на нашия живот.

Да чуем Неговия шепот: Потърси ме и ще те намеря…

Ето с тези скъпоценни истини си тръгваме от молитвата.

Благодарим на Бога, че ни обича и ни е призовал да светим в страната си във време като това.

Автор: Божидара Ялъмова

Снимка: Общо молитвено движение и братолюбие