Денят е хубав и празникът е свят. Независимо дали го отбелязваме като Ден на народните будители или като Ден на Реформацията — и двата носят един и същ заряд, просто писмата пристигат до различен адрес.

Едни честват будителите, които събуждат народа; други – реформаторите, които събуждат църквата. И двете са форми на събуждане.

Но има нещо тъжно смешно в това: хора, които нямат нищо общо с будителство, изведнъж се появяват с речи и снимки на фона на Паисий. Празникът се е превърнал в удобна сцена, вместо в повод за размисъл и лична равносметка.

Хора, които едва ли могат да назоват и десет от тезисите, които Мартин Лутер заковава на вратата на църквата във Витенберг през 1517 г. — не като бунт срещу вярата, а срещу търговията с нея.

Истинското пробуждане рядко идва с аплодисменти. По-често е свързано с подозрение, самота и отхвърляне.

Автор: п-р Ангел Пилев