Сам Бог е казал: „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те изоставя.“
Евреи 13:5б
И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.
Матей 28:20б
Има сезони в живота ни, когато чувстваме Бога толкова близък, като любящ Баща и приятел. Дните ни тогава блестят от вълнение, докато научаваме повече за нашия Господ и се осланяме на Неговата любов. Всяка молитва, стих в Писанието и хваление и поклонение, е изпълнено с чувство за Божието присъствие.
И все пак, колкото и благодарни да бъдем за тези моменти в живота, идват и други сезони – такива, които не са толкова добре дошли. Дълги периоди в духовна пустиня, където разговорът с Господ е толкова труден, колкото вдигането на уморените ни нозе, а четенето на Божието слово, изглежда като досадно задължение. В тези моменти няма весел блясък, който да бележи дните ни. Вместо това се чувстваме сякаш Бог е далеч от нас. Приятелят, когото толкова дълго чувствахме до себе си, сега ни се струва като непознат.
В Писанието откриваме примери за това чувство: псалмистът описва Бог като стоящ далеч от него (Псалм 10:1), Йов и Еремия също са се чувствали сякаш Господ ги е изоставил в страданието им (Йов 30:20; Плачът на Еремия 3:8). И най-великият пример за чувство на откъснатост от Божието присъствие е, когато Исус понесе греховете на човечеството и Отец се отвърна от Него. Той извика думите: „Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?“
(Матей 27:46).
Да чувстваме, че Бог е далеч, е нещо, което всички изпитваме в даден момент от живота си. Причините са различни.
Често го правим заради болката,през която преминаваме, загуба на любим човек, болест, трагедия или трудност. Гняв и скръб могат да се надигнат в нас, карайки ни да се запитаме защо Господ е допуснал събитията да се случат, което от своя страна поставя дистанция между нас и Него.
Или може да се борим с грях. Христос беше и е безгрешен, но Отец се отвърна, защото Синът понесе греховете на всички нас, изтърпявайки наказанието, което заслужавахме ние. Никога няма да се наложи да изпитаме болката от раздялата, която нашият Спасител изпита на кръста, ако сме Му се доверили и повярвали на делото Му за нашето спасение. Присъствието на греха в живота ни обаче може да ни накара да отблъснем Господ от себе си. Ние правим това, което Адам и Ева направиха в градината, като се скриха от Него. Но дори тогава Бог ги преследваше, точно както прави, когато ние избираме да постъпваме погрешно. Исус умря на кръста, докато ние все още бяхме грешници, демонстрирайки голямата Си любов. (Римляни 5:8). Не е нужно да се питаме дали Бог го е грижа, когато си мислим, че се е отвърнал.
Не можем да отделим вярата си от чувствата си, защото Бог ни е създал с емоции. Можем обаче да осъзнаем, че нашата вяра е много повече от това, което чувстваме или виждаме. Тези периоди на духовна сухота може да ни оставят уморени и да се чудим къде е Господ, но Той винаги остава близо като приятел; да, по-близо от брат (Притчи 18:24). Защото нашият Господ обеща, че ще бъде с нас винаги. Той изпълнява всичките си обещания, независимо дали Го чувстваме или не.
Да, Господи, има дни, когато самотата ме обзема. Опитвам се да говоря с Теб и да слушам Твоето Слово, но всичко ми се струва празно и се чудя дали ме слушаш. Думите ми повтарят това, което псалмистът, Йов и Еремия попитаха толкова отдавна: Защо се чувствам отдалечена от Тебе във времена на беда? Защо се отвръщаш от мен, Господи?
И все пак вярата ми казва, че Ти никога не си ме оставил и че никога няма да ме оставиш. Кръстът ми напомня, че Ти, Исусе, си изтърпял раздяла с Отец, за да мога аз да имам вечен живот, вечна връзка с Теб, Отца и Светия Дух. Напомняй ми отново и отново, Господи, че не съм сама. Нека се придържам към обещанието за Твоето присъствие във всяко обстоятелство, независимо дали изпитвам духовни върхове или спадове. Вярвам и Ти се доверявам, че Ти вървиш пред мен и си до мен, въпреки емоциите.
Автор: Калина Касева
