„Радвайте се винаги в Господа; пак ще кажа: радвайте се.“ 
(Филипяни 4:4)

Една популярна картинка тези дни твърди, че през ноември всеки е длъжен да прекара от три до десет дни в депресия. Ако по някаква причина не потъвате в меланхолия, това говори за липса на достатъчно фина душевна организация.

Седя си в мрачното дъждовно време на чист въздух на Околовръстното, докато чакам да ми сменят гумите. Витоша изглежда загадъчна и нежна, но и някак далечна, макар да е на една ръка разстояние. Съзнанието ми скача на темата колко песни има за ноемврийския дъжд и това ме навежда на мисълта, че може би в народната мъдрост наистина има истина.

Разбира се, горното е в кръга на шегата… до голяма степен. Но и в духовния ни живот има сезони. Те може да не приличат на тези отвън, но вътре също бушуват бури, после грее слънце. Понякога замръзваме в лед, а друг път надеждата обхваща цялото ни битие. Колко хубаво би било винаги да отразяваме любов, светлина и надежда, но ако някой ви е обещал това в началото на християнския ви живот, значи сериозно ви е заблудил.

Ще има дни, когато всичко ще е прекрасно и ще вдигаме ръце в хваление. Но ще има и дни, когато ръцете ще са вплетени в поклонение, защото друго не ни остава.

Тъкмо тогава „Радвайте се!“ не звучи като екзалтирано споделяне, а като заповед. Дори когато е дъждовно и мрачно, имаме един вътрешен глас, който напомня, че радостта е състояние на духа, изградено чрез Духа. Тя не подлежи на разрушаване.

А тази тайна е голяма, да се научим да намираме правилните думи в дъжда.

(Марти Райчинов)