Антисемитизмът е един от най-старите предразсъдъци, проявявани спрямо група хора. В хронологията на антисемитизма съществуват поне 1030 документирани погроми и гонения на евреи, като честотата им нараства с времето. До X-ти век преследванията на евреи са през около 10 години. В средните векове нарастват до почти всяка година, за да се стигне до открит геноцид по време на Холокоста през XX-ти век. Ескалацията на конфликта в Газа през 2024г. провокира нова световна вълна на юдофобия. Антисемитските прояви глобално нараснаха със 700%, като с времето стават все по-яростни и ужасяващи. Евреите живеят в един безкраен кошмар и въпреки това в световния индекс на щастието те са на 4-то място, може би, защото са общност, най-пристрастена към Надеждата. Неслучайно така се нарича и химнът им.
Методично расте нетърпимостта към евреите. Много е модерно те отново да бъдат обвинявани и критикувани. Те са изкупителна жертва за всеки проблем. Те са виновни за всичко лошо. Това е селективно възмущение към един въображаем народ и една въображаема държава, защото се касае за измислена концепция, без никаква реална връзка с действителните хора и общество. Изглежда сякаш става все по-трудно да се намери баланс по тази тема. Защо Бог е направил юдеите толкова лесни за мразене? Защо антисемитизмът става все по-приемлив? Каква е истината за Израел? Кога ще се поучим от историята и ще придобием съпротивителни сили срещу този вирус – юдофобията?
За един народ не се съди по неговите недостатъци, а по приноса му. Приносът на Израел в духовно и практично измерение е колосален и неоспорим. Господ Исус Христос е евреин. На евреите дължим написването на Библията. Първите християни са евреи и те платиха висока цена, за да се роди църквата. Всичките завети на Бога с човечеството са направени чрез тях, дори Новият завет. Евреите са зеницата на Божието око. Те са коренът, а ние, християните, сме само една част от клоните на дървото. Интелектуалният и материален принос на този народ също е забележителен. Израел е 0,01% от сушата и 0,1% от населението, но произвежда 1% от световния БВП. Притежава около 27% от всички Нобелови награди. Израел е високотехнологична, успешна демокрация.
В тази статия разглеждам накратко само религиозния антиюдаизъм, защото е време да спре тази невежа дихотомия по отношение на Израел в християнските среди. Исторически антиюдаизмът или юдофобията произлизат от ранното християнство и се основават на дезинформация, на изопачено тълкуване на Библията и също така на неосъзнати човешки страсти и дефицити като: егоизъм, завист, ревност, жестокост, неспособност, лукавщина, параноя, малодушие, ниска духовна интелигентност и др.
По време на Втория Ватикански събор Католическата църква осъди антиюдаизма, а папа Йоан Павел II се извини за всички злини, които християнството е причинило на евреите в своето невежество и незрялост.
В протестантските среди еврейският въпрос разделя християните на две големи групи – приятели и врагове на Израел. Но и двете крайни гледни точки са еднакво погрешни. Едните възприемат всяка критика към Израел като светотатство, а другите оспорват бъдещето на Израел, правото му да съществува и да се защитава. Ако едното е идолопоклонство, другото е ментална и духовна катастрофа. Пропагандният филм “Марш към Сион” на п-р Андерсън от 2015 г. възкреси с нова сила протестантския антиюдаизъм, като промотира упорити стари клевети за юдеите. В настоящия момент радикалните ислямисти, фанатици, антиглобалисти, марксисти, християни – зилоти, конспиратолози, популисти и обикновени наивници, се обединяват в своята омраза към Израел. Когато Христос разкрива белезите на последното време Той казва на Своите сънародници: “… и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име”.
Повечето християни мислят, че в Стария завет Бог отхвърля езичниците и приема евреите, а в Новия завет е обратното – отхвърля евреите и приветства езичниците, но това съвсем не е така. Историята на израелския народ е описана в Библията за нас като “пример и поука”. В този смисъл има три структури в Стария завет, в които Бог обитава изявено – това са Мойсеевата скиния, Давидовата скиния и Храмът на Соломон. Те символизират три епохи на богооткровението. Мойсеевата скиния символизира юдаизма. Давидовата скиния на хълма Сион е пред образ на Църквата, а Соломоновият храм на хълма Мория олицетворява бъдещото Царство, когато ще се създаде нов физически Храм на същото място. Този трети храм ще бъде построен от Месията, който ще бъде Цар и Първосвещеник в този храм (Захария 6:12) и ще управлява с “желязна тояга” 1000 години. Ние в момента живеем в периода на Църквата, когато Бог се отваря към езичниците, а Божието Царство е вътре в нас, но когато се изпълнят времената на езичниците ще преминем на следващото ниво – Царството в сила и слава. Благата вест не е Църквата, а Царството. Защото по време на Царството ще има мир и справедливост, ентропията и смъртта ще бъдат премахнати, старозаветните пророчества за Господния ден ще се изпълнят, а Ерусалим ще бъде световна столица.
Израел и Църквата са наречени в Библията „Светлина на народите“, но понеже нито юдаизмът, нито Църквата успяха да изпълнят Божията заповед за излекуване и поправление на света „ tikkun olam“ (еврейска концепция, която означава „поправяне на света“ ), то историята ще завърши с „Deus ex machina“ , когато Бог Сам ще слезе, за да извърши това дело, и като резултат хармонията на Небето ще се изобрази на Земята. И след като всичко бъде подчинено на Христос, ще се изпълни крайната цел на Божието управление – Бог Отец ще бъде всичко за всички и всичко ще се съедини в Бога чрез Христос.
Този трети храм по времето на Милениума е описан подробно от пророк Езекиил. Размерите на Езекииловия храм ще бъдат десет пъти по-големи от Соломоновия и в двора му ще има осем трапези за приноси, което означава, че ще се служи по Мойсеевия закон, защото тези трапези се използват за жертване на животни. Смисълът на Закона е по-скоро в това как човекът да живее в присъствието на Бога, а не за спасение от някакво наказание. Затова в бъдещото Царство ще има обединение на евреи и езичници християни (новите евреи) – Онези, които търсят Твоето лице те са Яков. Христос каза, че не е дошъл да разруши закона, а да го изпълни.
Сам Господ Исус в Своите предсказания свързва значителна част от събитията на последното време с успоредно съществуваща еврейска държава (Матей 24 Лука 21). Според пророк Езекиил, Христос ще се завърне в най-критичния момент за Израел, когато коалиция от народи (Гог и Магог) го атакуват, тогава Той ще се появи като лъвът от Юда, за да защити народа Си и да направи умилостивение за тези, които някога Го отхвърлиха. Този път Христос ще се завърне така, както пророците в Стария завет са описали в своите пророчества. Това събитие ще предизвика обръщане на цялата нация към Христос и целият Израел ще се спаси. С други думи Бог ще накара народите да Го предизвикат, защото именно нападението срещу Израел ще прелее чашата на Божия гняв. И тогава Христос с помощта на народа на Израел ще възстанови Храма на хълма Мория. Защо евреите днес не строят третия Храм? Защото чакат Месията, които ще бъде инициатор и реализатор на тази идея. Израел е ярко свидетелство както за Божията доброта и вярност, така и за Неговата строгост.
Лично аз обичам Израел, защото Бог ги обича – С вечна любов те възлюбих, казва Господ в Еремия 31:3 и също … няма да ги отхвърля и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ, техен Бог. (Левит 26) и дълбоко вярвам, че подкрепата за Израел е любов към Бога.
Феноменът антиюдаизъм е не само враждебно предубеждение, основано на митове, дезинформация и конспиративни теории, то е духовна болест на човечеството, защото противоречи на духа на християнството. Това е обсесия, която разрушава разсъдъка и духовния интегритет на човека, защото болният започва да вярва в най-извратени лъжи, които са много далеч от здравия разум. Това е сатанинско умопомрачение, което дава една изкривена перспектива за Света и подтиква към фанатичен радикализъм и омраза. Омраза, която се оправдава с безумни конспиративни аргументи като – ритуални детеубийства, пиене на кръв, отравяне на кладенци, сатанизъм, тайни заговори на юдео-масоните за световно господство и т.н. Обикновеният човек харесва да вярва, че някаква невидима еврейска ръка манипулира подлунния свят и той е само една марионетка, движена от контра-провидението. Защото всички тези конспиративни измислици оправдават неговата посредственост и неговия неуспех в живота и хвърлят вината върху някой друг. Демонът на подозрението прониква в светогледа на човека и поражда омраза. А тази омраза и тези абсурдни басни са причина за проливане на реки от невинна еврейска кръв в хода на човешката история.
Тази ирационална, неуместна ненавист досега няма никакво логично обяснение. Може би защото коренът на еврейския въпрос е метафизичен в демоничния спектър. Това е един скрит тест за човечност, едно изпитание за християнската духовна сила, за да се открият дълбочините на вътрешния човек. Във всеки от нас спи този вирус на юдофобията. Но добродетелите не се учат, те са благодат на Бога. Израел е Божият тест за човечност, който ще раздели Църквата и народите, за да се изпитат сърцата на мнозина.
Според апостол Павел любовта е добродетел, която стои преди вярата и надеждата, но неоконсервативните, войнстващи и кресливо фашизоидни християни – юдофоби не го разбират. В своята незрялост те се намират още в XII-ти век и вярват, че техните убеждения са по-важни от заповедите на Христос. Една от тайните, която апостол Павел ни разкрива, е, че ние сме сънаследници с юдеите, а не обратното. Има едно съществено клише, което се повтаря няколко пъти в посланията, “първо на евреина, после на езичника” – това не е абстракция, а е Божий принцип, поставен с определена цел.
Принудени сме категорично да признаем ексклузивността на еврейския народ за Бога. Примерите са твърде много от Битие до Откровение. Колкото и да не ни харесва, трябва да се съгласим, че Бог работи по различен начин с евреите и това отношение е неотменимо (виж Римляни 11:29; Еремия 31:36). Нашето очакване, че Бог е длъжен да се отнася еднакво с всички, не е библейско и оспорва Неговия суверенитет. Това отношение на Бога към Израел е част от завета и няма да се промени, защото Бог не се променя. Антиюдействащите християни се назначават за адвокати на Бога, но не осъзнават, че се оказват богоборци и се провалят на теста, на който се провалиха братята на Йосиф, любимият син на Израел. Те попадат в капана, в който се озоваха една трета от ангелите, защото намразиха любимото творение на Бога – човека. Хващат се в примката на гнева на Каин, убил брат си от завист. И днес потомците на този Каин, загубили моралните и духовни ориентири, следват същия стереотип на мутирала мизантропия, наречена юдофобия. Юдофобията е сигурна прогноза за провал и явен път към самоубийство.
Разбира се, в Библията има и много критика към Израел и всеки има свободата да си избере определен стих, с който да оправдае своята симпатия или антипатия. Това много добре определя какво послание носим, кои сме в действителност в своето вътрешно “Аз” и какви избираме да бъдем – обичащи или мразещи, създаващи хармония или хаос. Ето още един превъзходен повод за себерефлексия – отношението към Израел. Дали нашите мисли са като мислите на Бога? Обичаме ли това, което Бог обича?
“Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път.”
Виктор Франкъл.