В края на деня остава присъствието.
Защото семейството е присъствие.
Да си там да чуеш.
Да разсееш.
Да разсмееш.
Да прегърнеш.
Да бъдеш прегърнат.
Да увещаеш.
Да им изядеш шоколадите и да им оставиш пържолите.
Да се разтопиш, че дъщеря ти те е нарисувала, защото в университета са им казали да нарисуват най-красивия за тях човек.
Да обичаш, когато боли и да си позволиш да те боли.
Да водиш всички на църква и те да те чакат след служба.
Да се молите заедно и да търсите заедно ОНОВА присъствие, без което ничие друго присъствие няма да съществува.
Защото семейството е присъствие.