„Народът, който ходеше в тъмнина, видя голяма светлина.“ 
(Исая 9:2)

Коледните пазари вече светят навсякъде, а ние се чудим какво да подарим, кога да празнуваме и как да влезем в празничен ритъм. Но сред целия този захаросан хаос е време да се върнем към същината на сезона – Адвентът, времето на очакване. Това не са само календарите с прозорчета, а символ на нашето притихване преди великото събитие. Затова палим четири свещи, всяка от които носи свое послание: надежда, вяра, радост и мир. А на Бъдни вечер запалваме и бялата „Христова свещ“, символ на новия живот в Спасителя.

Първият адвент е за надеждата. Нарича се „пророчески“, защото ни връща при Исая и всички, които обявяват идването на Месията, когато светът живее в мрак. Тази свещ ни напомня, че Бог дава обещание, което времето не може да изтрие. Обещание, което остана през войни, плен, страхове, съмнения, тишина. Дори ако ни се струват тежки днешните дни, думата Му остава, а с нея и нашата надежда да не се изморяваме да чакаме.

Така започва Рождество – не със светещи витрини и греяно вино, а с малък пламък на надежда. Тих, но стабилен. Бог го запали още преди векове, за да ни покаже, че спасението не идва внезапно, а се приближава постепенно като светлина в тъмна стая. И колкото и натоварен да е декември, първата свещ ни кани да спрем за миг и да си спомним: Бог държи думата Си. Дори когато ние не виждаме, огънчето е достатъчно. 

Докато градът блести и празниците приближават, нека не започваме от списъците за подаръци. Да започнем от първата свещ. От надеждата, която Бог даде на света. Надежда, която не се купува, не се връща, не се изчерпва. И не угасва.

(Марти Райчинов)