Бог, Който ви е призовал за общуване с Неговия Син Исус Христос, нашия Господ, е верен на обещанията Си.
1Коринтяни 1:9
Днес може да не съм там, където съм мечтала, но стоя върху отговорите на молитвите, които някога съм прошепвала.
Тази декларация предлага задълбочен духовен поглед върху настоящия момент, превръщайки усещането за незавършеност в акт на дълбока благодарност.
Първоначалното чувство – може би не съм там, където съм мечтала – признава празнотата между амбицията и настоящата реалност. Това е мястото, където често пребивават разочарование, нетърпение и самокритика, фокусирайки се само върху разстоянието до желаната цел. Човешкото признание е, че пътуването все още продължава и че крайният, видим успех остава недостижим.
Мощният обрат обаче идва с декларацията за настоящата ми позиция: Стоя на отговорите на молитви, които съм прошепвала. Тази истина налага осъзнаването на дълбоката Божия благодат. Самото място, което заемам днес, може да се усеща като застой или временно спиране, но всъщност е натрупване на минали чудеса. Животът, който живея в момента, е изпълнение на отчаяние, тихи моления, изречени по време на предишни борби – молитви за безопасност, за осигуряване, за изцеление, за изход от криза, която някога е изглеждала непреодолима.
Тази гледна точка измества фокуса от тревожност за бъдещето към благодарност за настоящето. Превръща настоящата позиция от точка на липса в триумф на верността на Бога. Всяко предизвикателство, с което успешно съм се справила, всяка малка утеха, което съм преживяла, и всяка сила, която съм придобила, е материализиран отговор на молитва, която вероятно съм забравила.
Докато си почивам в този момент, признавам, че сегашната ми реалност е сигурно, свещено пространство, изградено изцяло върху доказаната вярност на Бога.
