Църквата има вековен рефлекс: всеки нов шум от бъдещето първо звучи като дяволска работа, докато не се докаже, че всъщност е удобен инструмент.

В хода на историята наблюдаваме следното : радиото е “демонична кутийка”, телевизията — “поквара”, интернетът — “грях с клавиатура”.

AI е просто следващият “враг”, докато не се превърне в “добър инструмент на Бога”.

В какво се състои иронията? Много пастири първо демонизират всяка нова технологи, а после я използват по-добре от всички. “Социалните мрежи са от сатана,… но лайкнете страницата на нашата църква и даренията са с QR код!”

Цикълът е почти винаги един и същ:

Фаза 1: „Това е от Лукавия!“ — “Печатната преса ще развали Божието слово — всеки ще го чете сам!” (Кошмарът: хората мислят самостоятелно.)

Фаза 2: „Добре… но с наблюдение.“ — “Радиото — дяволска кутийка… но може да се излъчва проповед в неделя!”

Фаза 3: „Чакайте, това е боговдъхновено!“ — “Телевизията спасява души в HD!”

И сега: AI: отначало “зъл андроид посланик на апокалипсиса”, след това “интересна играчка”, накрая — “нашият нов онлайн катехизатор”.

Не инструментът е добър или лош — а това как го използваме. Същият микрофон служи и на проповедника, и на певицата в стриптийз бара — но никой не забранява микрофоните.

AI е точно това — инструмент. Много мощен, да. Но инструмент.

И може би е време да спрем да заклеймяваме бъдещето, преди да сме го разбрали.

Отричането на технологиите никога не е направило вярата по-силна — само по-уплашена.

Проблемът не е в устройствата: смартфонът не прави някого повърхностен, интернет не прави някого грешник, AI не прави някого бездуховен.

Моралът не зависи от операционната система. Зависи от човека, който я управлява.

Ако технологията може да помогне да достигнем до повече хора, да ги образоваме, да ги подкрепим, да им дадем надежда —

може би това не е гласът на дявола, а ехо от бъдещето, което ни кани да не изоставаме от света, на който трябва да служим.

Ангел Пилев