В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, висок и превъзвишен, седнал на престол; и полата на одеждата Му изпълваше храма. Над Него имаше серафими, всеки с по шест крила: с две крила покриваха лицата си, с две покриваха краката си, а с две летяха. И викаха един на друг: „Свят, свят, свят е Господ Всемогъщият; цялата земя е пълна със славата Му.“ От звука на гласовете им стълбовете на вратите и праговете се разтресоха и храмът се изпълни с дим. „Горко ми!“ извиках аз. „Загубен съм! Защото съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, и очите ми видяха Царя, Господа Всемогъщия.“ Тогава един от серафимите долетя към мен с жарава въглен в ръка, която беше взел с щипци от олтара. С нея докосна устата ми и каза: „Виж, това се докосна до устните ти; вината ти е премахната и грехът ти е изкупен.“ Тогава чух гласа на Господа, който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за нас?“ И казах: „Ето ме. Изпрати мен!“

Исая 6:1-8

Наскоро, сам в стаята си, прекарах продължително време в Божието присъствие. Не бях се чувствал така от дълго време. Това ми напомни за деня, в който бях спасен. Когато бях на 12 години влязох в една стая в къщата на баба ми и дядо ми, за да играя видеоигра. От съвсем малък знаех за Бога, ходех на Неделно училище. Вместо да започна да играя, изведнъж осъзнах Божието присъствие. Тогава не знаех пасажа от Исая, който цитирах по-горе, но си спомням, че осъзнавах, че съм „в беда“ и се нуждая от „Спасител“. Паднах на колене и казах: „Исусе, имам нужда от теб и искам да Ти служа с целия си живот.“ Тогава бях облян в чувство на мир, радост и Божията любов изпълни сърцето ми.

Този момент винаги ми е напомнял за видението на Исая в храма и срещата му с Бога, за което четем Исая 6 глава. Искам да го споделя с вас, защото именно този процес в присъствието на Бога ни изгражда като Божий народ и като Негови служители.

Помислете:
Исая има видение за Бога в цялото Му съвършенство. Но това го води до пълно отчаяние, защото е разкрило и изложило на показ неговия грях и несъвършенство.

Божието присъствие е свързано с изобличение за грешния човек. Но то не свършва дотук. То идва и с милост, благодат, изкупление, прошка, очистване и премахване на срама. А това води до способността да чуем гласа на Бога и да бъдем готови да бъдем изпратени от Него, за да Му служим.

Това ми напомня за преживяването на Петър в присъствието на Господ Исус:

„Когато Симон Петър видя това, падна на коленете на Исус и каза: „Махни се от мен, Господи; аз съм грешен човек!“ Защото той и всички, които бяха с него, се учудиха на улова на рибата, която бяха уловили, както и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, съдружниците на Симон. Тогава Исус каза на Симон: „Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.“ „И така, те изтеглиха лодките си на брега, оставиха всичко и Го последваха.“

Лука 5:8-11

Не знам за вас, но аз толкова често съм чувствал същата тази недостойност в живота си. Но нашето чувство за недостойнство е това, което ни прави годни да приемем Божията благодат! То ни помага да изпитаме божествената милост и преобразяването на Бога.

Исус не прогонва грешниците. Той осъжда, очиства, възстановява, изкупва и ни призовава да Го следваме в бъдеще и призвание, което никога не бихме могли да си представим или постигнем сами.

Всяко Божие дело започва с това, че Бог върши работата Си вътре в нас. Ако искаме да служим на другите, първо Бог трябва да ни води в нашите собствени сърца и живот, за да бъдем преобразени изцяло от Него.

Останете насаме с Бога, преди да излезете пред хората и да искате да им служите със слово или с дело.

Автор: Бен Фоли

Serve Now