„И ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора.“ 

(Лука 2:10)

Третата седмица на Адвента ни кани да запалим Свещта на радостта или „свещта на овчарите“. Именно на тях първи бе дадена новината, която промени света: радост, голяма радост за всички хора. Не за специално избраните, не за елита на деня, а за онези, които стояха на полето, работеха през нощта, не им беше до празнуване и изобщо не са очаквали посещение от ангели. 

Тази свещ ни връща към простата, но дълбока истина: ние сме несметно богати на радост, когато си позволим да се огледаме наоколо и да я видим.

Радостта от хората, които Бог е сложил в живота ни – роднини, близки, приятели, колеги, онези тихи герои, които споделят дните ни, смеем се с тях и лекуваме теготата с тях.

Колко често забравяме да благодарим за тези лица, за тези гласове, за тези ръце, които ни държат изправени, когато светът се клати? И именно в този сезон усмивките започват да се връщат. По улиците, в домовете, в сърцето. Като че ли Рождество всеки път отключва нещо, което сме държали затворено през годината.

Радостта се връща. И не защото проблемите са изчезнали, а защото Христос ни среща в средата им с обещание, което озарява нощта: Бог е с нас. Лъч радост, който пробива всички облаци.

Светлината на третия пламък ни напомня да се усмихнем, да не задържаме добрите думи. Да видим богатството в обикновеното. Защото радостта не е лукс, тя е дар, който Бог разпределя изобилно. Пък от нас зависи да я приемем, да я споделим и да я върнем обратно в света.

Марти Райчинов