Проблемът в прекомерната употреба на изкуствения интелект ли е или в недостатъчната употреба на естествения?

Често сме склонни да погледнем с лошо око на изкуствения интелект като генератор на упадък в обществото. Но дали си задаваме въпроса защо една машина води до упадък?

Пистолетът ли е лош, че стреля и наранява, или този, който го държи?

Уморявам се от борбата ни да доказваме, че нещо външно ни е виновно за каквото и да било.

Толкова ли ни е трудно да видим себе си в цялата картина?

„Музиката от изкуствен интелект е куха, празна и роботска.“

Да, разбира се.

А музиката от пияни, дрогирани и пропаднали музиканти, е образец на съвършенството.

Нали така?

„Текстовете на изкуствения интелект са подвеждащи и манипулиращи.“

А дали случайно се досещаме, че изкуственият интелект изпълнява точно направеното към него задание?

Защо не застанем пред огледалото и да видим този, който е отговорен за всичко това – аз, ти, ние… обществото?!

Как не можем да видим, че нашите ръце са тези, които управляват изкуствения интелект?

Как не разбираме, че нашият ум управлява ръцете ни?

Как не разпознаваме личната си отговорност?