Търсете Господа и Неговата сила, винаги търсете Неговата близост.

Псалм 105:4

Има една истина, вплетена в пътя на нашата вяра: когато сме в нужда, се държим за Бога с цялото си сърце. Когато животът е несигурен, когато вратите остават затворени, когато се сблъскваме с битки, в които не знаем как да се борим, молитвите ни стават дълбоки, спешни. Търсим Бога с всичко, което имаме, защото знаем, че не можем да продължим напред без Него. В тези сезони усещаме присъствието Му близо, защото сърцата ни зависят изцяло от Него.

Но има един друг вид изпитание, което често остава незабелязано – изпитанието, което идва след като Бог отговори на молитвата ни.

Лесно е да се молим, когато сме отчаяни. По-трудно е да поддържаме молитвения си живот, когато животът стане удобен.

Лесно е да търсим Бога, когато се чувстваме разбити. По-трудно е да Го търсим, когато се чувстваме цели.

Лесно е да разчитаме на Бога, когато се чувстваме слаби. По-трудно е да си спомним за Него, когато силата ни се върне.

Ето защо добре е да си напомняме: Да не забравяме Бога, когато получим това, за което сме се молили.

Вярвам, Бог чува всяка прошепната молитва, всяка молба в сълзи, всеки момент на пълно предаване. Той вижда сърцето ми по време на борбата. Той гледа как се държа за надеждата, дори когато нещата изглеждат невъзможни. Той почита вярата, която е необходима, за да чака и да вярва. И когато дойде Неговото време с Неговият отговор – когато взаимоотношенията се излекуват, когато се появи възможността, когато се случи пробивът, когато товарът се вдигне – това не е просто отговор; това е момент на духовна отговорност.

Защото благословенията не са само подаръци – те са покани.

Покани за задълбочаване на благодарността ни.

Покани за да увеличим зависимостта си от Него.

Покани да останем свързани с Този, който е направил благословенията възможни.

Толкова често се молим интензивно за това, от което се нуждаем, и след като Бог ни избави, вниманието ни върху Него се разсейва. Увличаме се в радостта от благословенията, вълнението от промяната, облекчението от отговорената молитва. Без да искаме, бавно се фокусираме върху благословението, вместо върху Този, който го е дал.

Но Бог желае трайна връзка, а не моментно внимание. Той иска тази връзка да бъде повече от контакт при спешни случаи; Той иска да бъде центърът на живота ни – дори след като преживеем чудото.

Умолявам те, не забравяй Бога, когато работата, за която си се молил, стане твоя.

Продължавай да Му благодариш всяка сутрин, когато отвориш очите си.

Покани Го в работата си, в решенията си, в израстването си.

Не забравяй Бога, когато изцелението, за което си се молил, най-накрая дойде.

Хвали Го за всеки ден със сила, във всяка стъпка, всеки дъх.

Нека изцелението ти те приближи до Него, а не да те отдалечи.

Не забравяй Бога, когато връзката, за която си копнял, започне да процъфтява.

Дръж ГО близо в тази връзка.

Почитай Го с начина, по който обичаш, прощаваш и общуваш.

Не забравяй Бога, когато бурята свърши.

Защото същият Бог, който те е пренесъл през мрака на бурята, е Бог, който заслужава похвала в светлината.

Благословенията никога не са предназначени да заменят Бога; те са предназначени да разкрият Неговата доброта. Когато Го забравиш, след като си получил това, което си поискал, пропускаш по-дълбоката цел зад самата благословия. Бог не дава, за да те впечатли – Той дава, за да продължиш да живееш. Той благославя, за да ти напомня за Неговата любов, да не губиш вниманието си, след като молитвата бъде отговорена. Той иска да върви с теб през победата също толкова близо, колкото е вървял с теб през борбата.

Така че, когато благословението дойде – а то непременно ще дойде – нека благодарността ти се издигне по-високо от вълнението ти.

Нека отдадеността ти се задълбочава, а не да намалява.

Нека молитвеният ти живот се укрепва, а да не избледнява

Нека похвалата ти стане част от ежедневието ти, а не само част от отчаянието ти.

Помни Бог, който те чу, когато си плакал.

Помни Бога, който те е поддържал, когато си чакал.

Помни Бога, който отвори врати, които ти не си могъл да отвориш сам.

И когато отговорът дойде, ти Му кажи:

“Господи, помня това, което направи за мен. Виждам ръката ти в това. Все още имам нужда от Теб, дори и сега. „

Не забравяй Бога, когато получиш това, за което си се молил –

защото благословията е временна,

но Този, който го е дал, е вечен.

Дръж Го в центъра на живота си, бъди близо до Него и продължавай да Му отдаваш славата!