„Когато ми стане тъжно за състоянието, в което се намира този свят, често се сещам за летище Хийтроу и как хората се посрещат там. Общоприето е мнението, че живеем в свят на омраза и алчност, но аз не виждам това. На мен ми се струва, че любовта е навсякъде. Много често тя е не толкова забележима или интересна, но винаги е там. Бащи и синове, майки и дъщери, съпрузи и съпруги, приятели, приятелки, нови познанства, стари другари. Когато на единайсети септември самолетите се насочиха към кулите-близнаци в Ню Йорк, нито едно от обажданията и съобщенията от тях не е послание на омраза или отмъщение, всички те са за любов. Ако я потърсиш, имам странното чувство, че ще откриеш, че наистина любовта е навсякъде около нас.“
(Наистина любов, реж. Ричард Къртис)
Тази реплика от филма подсказва най-същественото: любовта не е само между романтични герои, не е само идеал. Тя е реална, сложна, многолика, често неочаквана, понякога раняваща, винаги жертвоготовна и винаги жива.
Четвъртата свещ на Адвента – Свещта на любовта – ни кани да видим любовта около нас: в семейството, в приятелството, в подкрепата, в добрината.
Както във филма, всички онези различни истории за любов, която е романтична, платонична, семейна, приятелска, нещастна, споделена, формират истинска картина, защото любовта наистина е навсякъде.
В този бурен свят, сред напрежение и разделения, съществува любов, която не се състои само в чувства, а в избор, в милост, в топлина, която събира хора.
Любов, която не се изчерпва от скандали, политически пристрастия или социални медии, а живее тихо в действие, в разбиране, в прошка.
Четвъртият пламък ни напомня: Бог е любов. А това е истинската любов – не онази, която очаква враг да стане приятел, а онази, която преодолява студенината на човешките страхове и грубост.
Нека в този сезон, докато светят свещите, светим и ние: с добро слово, с жест, с разбиране, с прошка. Както отделните герои във филма намират различни начини да обичат, така и ние нека не се страхуваме да покажем любовта си, не само към онези, които я заслужават, но и към тези, които най-често изпитват нужда.
Защото любовта не е някъде там. Любовта е тук. Сега.
Марти Райчинов