В края на тази година споделям важна тема за размисъл.

Съвременният човек прекарва по седем часа на ден, втренчен в екран. За поколението Z – девет. Децата днес са обречени да прекарат близо 25 години от будния си живот в сърфиране в интернет.

Това неминуемо се отразява както на зрението, така и на нервно-психичното развитие. Продължителното взиране в екрани води до хронична умора на очите, сухота, замъглено зрение и повишен риск от късогледство, особено при децата, чиято зрителна система все още се развива. Окото не е създадено за часове фокус на близко разстояние без почивка – то има нужда от движение, далечина и естествена светлина.

Още по-дълбоки са последиците върху психиката. Постоянният поток от стимули претоварва нервната система, намалява способността за концентрация и търпение, повишава тревожността и затруднява емоционалната регулация. При децата това може да се отрази на езиковото развитие, социалните умения и умението да се справят със скука, тишина и фрустрация – ключови елементи за здрава психика.

Въпросът не е в технологиите, а в това какво им позволяваме да ни отнемат. Всеки час пред екрана е час по-малко за тишина, за разговор, за игра и за истинско присъствие. Когато вниманието е постоянно разпокъсано, страда не само емоционалната стабилност, но и способността за задълбочено мислене.

Сред подрастващите и младите хора все по-често се наблюдава липса на критично мислене – приемане на информацията без анализ, сериозни затруднения за различаване на факт от мнение и зависимост от готови интерпретации.

Животът не се случва в безкрайния поток от съдържание, а в паузите между него. Може би истинската свобода днес е не да имаш достъп до всичко, а смелостта да спреш, да помислиш и понякога просто да изключиш.

Автор: проф. д-р Алек Оскар, офталмолог