Песента „Тиха нощ“ е толкова емблематична, че е трудно да си представим, че не е древна народна мелодия, вдъхновена от мъглата на някоя зимна нощ. Но песента не е вдъхновена от приказна поляна, обсипана с имел и бръшлян. Произходът на песента датира отпреди повече от 200 години по време на бурно време в Европа, когато континентът е разтърсен от последиците от Наполеоновите войни. Владеят финансов недостиг и несигурност, допълнително подхранвани от пожари, наводнения и глад. Но конфликтът поне най-накрая приключва.
През 1816 г. Йозеф Мор, католически свещеник от Оберндорф бей Залцбург, който току-що е попаднал под австрийско управление, написва стихотворение, наречено „Тиха нощ“, за да отбележи настъпването на мира. След това той оставя стихотворението настрана за две години.
Мор се връща към стихотворението през зимата на 1818 г., когато река Залцбах наводнява енорийската църква на Мор „Свети Николай“. За да може в църквата да има музика в навечерието на Рождество, Мор помолил учителя и църковен органист Франц Ксавер Грубер от съседното село Арндорф да създаде музика за стихотворението му, за да бъде изпято от двама души с акомпанимент на китара. Грубер написал мелодията за един следобед.
Тъй като китарата не била инструмент, одобрен от Църквата, дуото изчакало края на богослужението в навечерието на Рождество, преди да представи песента. Мор пеел тенор и свирел на китара, докато Грубер пеел бас, а цъкрвата участвала в припева.
Песента сигурно щяла да остане неизвестна, ако не бил майсторът на органи Карл Маурахер. Той чул песента и взел нотите със себе си в Тирол, район, известен със своите църковни хорове. Хоровете започнали да изпълняват песента и в крайна сметка тя била преведена и разпространена в цяла Европа. През 1839 г. тя стигнала до Съединените щати, когато певците от семейство Райнер – обиколили Новия свят.
Според Едуард У. Шмит от списание America, до 50-те години на 19-ти век песента била толкова популярна, че Кралската хофкапела (придворен оркестър) в Берлин искала да проследи произхода ѝ. Някои смятали, че може да е композирана от Йохан Хайдн, брат на известния композитор Йозеф Хайдн. В крайна сметка запитването стигнало до Грубер, който написал кратка история на мелодията, наречена „Автентичен произход на композицията на коледната песен „Тиха нощ“.“
Историята не свършва дотук. През 1912 г., според Австрийската национална туристическа служба, скулпторът Йозеф Мюлбахер искал да създаде паметник на създателите на песента. Въпреки че картини на Грубер са правени приживе, Мор винаги отказвал да му направят портрет. Затова Мюлбахер се заел да намери гроба на Мор – да, неговия гроб – в град Ваграйн, където било последното му назначение като свещеник. Той изкопал черепа на Мор, използвайки останките му, за да изработи статуи на двамата мъже. В продължение на няколко години черепът бил съхраняван. Когато през 20-те години на миналия век на мястото на църквата „Свети Никола“ е построен параклис, кръстен на песента, черепът на Мор е вграден в стената, където се намира и днес. Скулптурата на двамата мъже на Мюлбахер, от другата страна, стои пред параклиса „Тиха нощ“.
За да отбележи двестагодишнината на песента, музеят в Залцбург представя изложба, посветена на 200-годишното ѝ наследство, която е официално отбелязана и на 13 места в Залцбург, Горна Австрия и Тирол, посветени на „Тиха нощ“.
Джейсън Дейли
Smithsonianmag.com
Снимка: Silent Night Chapel