„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И ще се нарече Чудесен Съветник, Могъщ Бог, Вечен Отец, Княз на мира.“ 

(Исая 9:6)

„Вечен Отец“ – така Исая нарича Месията. На пръв поглед сякаш обърква Лицата на Бога. Исус е Синът, не Бащата. Но на втори прочит, не е ли това описание на начина, по който Исус се отнася към нас. Той не стои на дистанция, а е тук с бащинско присъствие.

Той не е нетърпелив надзирател, а се навежда, слуша ни и носи с нас товара. Кротък и смирен по сърце. Такъв, какъвто бихме искали да бъде всеки истински баща – постоянен, надежден, буден. И буден е точната дума. Онзи, Който те пази, няма да задреме, казва Псалм 121.

Представи си новото утро не като начало на поредния хаотичен ден, а като момент, в който небето те забелязва. Ти се събуждаш, а Бог вече е там – не за да проверява, а за да посрещне. Не със списък от провали, а с очакване. С доверие и покана, че ти си светлината на света. Дори твърде често да не можем да го почувстваме реално за себе си. 

После идва делникът. Някой звъни на вратата, а вътре не е подредено – нито домът, нито ти самият. И вместо да отвориш, замръзваш. Страхът от това как изглеждаш е по-силен от желанието за среща. Но рядко хората търсят съвършенство. По-често търсят просто човек. Когато държим вратата затворена твърде дълго, затваряме и капаците на прозорците и светлината не остава при нас.

Рождеството не е за изрядни домове и подготвени хора. Не е за светци и за цялостно развити личности. То е за отворени врати. Бог не влезе в света подредено, а тъкмо обратното – в хаоса хвърли светлина и топлина. И ако Вечният Отец не се отвърна от нашия безпорядък, може би и ние можем да си позволим да бъдем по-малко защитени и малко по-достъпни. А Князът на мира, могъщият Бог е там да ни води и помага. Точно там, в уюта на дома, започва радостта.

Честито Рождество!