Тези дни прочетох думите: „Светът не е готов за Рождество!”
Става дума за песен и прозвуча тъжно и обречено.
Не, светът не е готов! Поне не тук и сега. Готови са тия, на които им гори чергата във войни, мизерия и болести. Защото търсят изход от болката и страха.Сърцата им се смиряват. Въпросите им са рекуширали без отговор във всичко земно. Остава им само небето. И пак не всички го вярват.
Докато не си готов да премълчиш – не си светлина. Нищо, че телевизорът ти дъни клишета за светите традиции. И още по-светите ритуали, които са повод за спорове.
Докато не си способен да дадеш радост – не си светлина. Нищо, че нямаш нужда незадоволена, но все си смръщен. И хората с това респектираш.
Докато не си способен да кажеш „благодаря“ и оцениш дара на трапезата – не си светлина. Нищо, че си пощаден от недоимък и мързел.
Докато не си способен да заобичаш ближния – не си светлина. „Както себе си“ – пише в Писанието. Но ти и себе си мразиш. Затова си тъмнина и тъмно говориш.
Докато обичаш мрака, в който отглеждаш раната си – не си светлина! Страх те е да излезеш под Слънцето. Защото ще се видиш какъвто мислиш, че не си. И ще се ужасиш. Но като че ли най-много те е страх да се промениш.
Не си готов, докато сърцето ти остава неблагодарно. Нищо, че ти се демонстрира щедростта по хиляди начини. От много хора, които са отделили време, финанси и обич да те сгреят.
Не си готов, докато не си способен да дадеш от себе си, дори на най-близките жест на внимание. Забравил си колко много дължиш на тези, които са ти дали живот. Не че подарък им е нужен. Никак даже.
Не си готов, ако все в другите търсиш вина, а себе си не поглеждаш, защото твърде високо те е вдигнало егото ти.
Не си готов за Бога, щом думите ти режат сърца. И ги подминаваш като победител в задочния ти спор с живота. Мерките и теглилките са сгрешени. Защото се равняваш с неправилния. Няма замисляне и оглеждане.
Готово е за Бога онова мило момче Павката, което ни поднесе след служба в църквата благодарствена картичка- магнитче. Беше я опаковало с хартия и много скоч. Отлепяйки всяко парченце сърцето ми прималяваше от обич. Даваше от оскъдните си джобни, за да ни зарадва и благослови: Честито Рождество! Много ви обичам! То е готово! И ще роди изобилен живот!
Не си готов за Бога! Не сме готови за Раждането! Очите на сърцето са слепи.
Само Господ е готов да помогне винаги и всекиму с Раждането Си. Само, ако се наведеш над яслите. И потърсиш Родения да ражда живот. И твоя живот включително е извикал.
Другото е антиживот. Избор има всеки. И не само по Рождество…
Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.
Притчи 26:4-5