Началото на новата година е време, когато много хора си пожелават нещо. Повечето от тези неща, за които се надяваме, са добри и богоугодни – въпреки че от време на време има и такива, които могат да претендират за място в сериала Stranger things.

Има обаче два начина, по които хората изказват тези пожелания. Първият от тях е да си пожелаем нещо като надежда то някак си да ни се случи – Бог да се намеси и да ни го даде – може би по начина, по който със словото Си е създал света ex nihilo от нищото. Вторият начин е да се пожелаем нещо за новата година и след това да си обещаем да направим необходимите и зависещи от нас стъпки то да се реализира.

Първият начин изглежда по-привлекателен – той не изисква никакви усилия и жертви от наша страна. Може би затова понякога ние се опитваме да рационализираме, че именно този начин отдава по-голяма слава на Бога, понеже показва повече доверие в Него и по-малко разчита на нашите човешки дела и способности.

Истината е обаче, че именно вторият начин е този, чрез който Бог обичайно работи. Без по никакъв начин да оспорвам Неговото всемогъщество и провидение това, което Писанието ни разкрива е, че Бог ни е направил Свои съработници т.е. Той може да работи и без нас – и от време на време го прави – но обичайно го прави с и чрез нас. Това не означава някакво учение за праведност чрез дела или богословие „направи си сам“. Както казва Павел във Филипяни 2:13: Всичко мога чрез Този, който ми дава сила.

Казано по друг начин Бог ни дава и желание да вършим волята Му и необходимата благодат, за да имаме сила да постигнем желаното – но въпреки това ние също имаме своето участие, за да се реализира резултатът.

Бог насочи камъка на Давид към главата на Голиат и повали гиганта, но той все пак трябваше да замахне с прашката. Бог работеше в сърцата на хората във всеки град, който Павел посещаваше, но апостолът все пак трябваше да отиде физически в него и да отвори устата си, за да проповядва Благата вест. Бог даде успех на реформацията, но Лутер трябваше да закове своите 95 тезиса на Витенбергската порта.

Ако през новата 2026 година се молиш за нещо, може би също така трябва да обмислиш и действията, които Бог очаква ти да направиш, за да ти го даде. Ако мяташ, че пренебрегваш семейството си и искаш да прекарваш повече време с него, не си пожелавай просто повече свободно време, а помисли как да го освободиш. Ако желаеш да познаваш по-добре Словото, определи план за неговото редовно изучаване. Ако имаш проблеми с гнева или с някой друг грях, не се моли прото някоя януарска сутрин да се събудиш нов човек, а виж указанията, които Той е дал за нашето освещение. Странно е, че невярващите хора знаят, че няма да спечелят награда от тотото ако не пуснат фиш, но много християни се държат така, сякаш е нормално да им се случи точно това…  

Пожеланията могат да се сбъдват. Бог отговаря на молитви. Той желае най-доброто за нас и е щедър Бог, Който дава изобилно. Неговата благодат върши чудеса и силата Му е способна да „направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим“ (Еф. 3:20). Но често (макар и не винаги) Той прави това чрез и с нас.

Нека 2026 година да бъде време не само на смели мечти, но и на сериозно посвещение, за да можем в краят й да кажем като Павел в 1 Коринтяни 9:26:

И така, аз тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха.