Често ме питат защо подкрепям толкова силно борбата на иранския народ за свобода.

Отговорът на този въпрос има няколко измерения.

Първо – чисто човешки. Смятам, че всеки разумен и морално отговорен човек е длъжен да изрази солидарност и подкрепа към народа на Иран, който от години се бори за основни човешки права, достойнство и свобода. Това не е политическа позиция, а морален избор – избор да застанеш на страната на хората, а не на потисничеството.

Второ – личното измерение. Като евреин знам какво означава да бъдеш преследван, дискриминиран и лишаван от право на глас заради своята идентичност. Историята ни учи, че мълчанието пред несправедливостта винаги има цена, а бездействието често се превръща в съучастие.

Трето – историческата и културната връзка. Еврейският и иранският народи имат дълбока и силна връзка, изграждана в продължение на хилядолетия. Още от времето на Кир Велики тези отношения са белязани от уважение, закрила и съвместно съществуване. Това е връзка, която радикални фанатици се опитват безуспешно през последните десетилетия да разрушат.

Подкрепата ми за иранския народ не е насочена срещу никоя религия или култура, а срещу тиранията, насилието и страха. Тя е израз на дълбока вяра, че хората са по-силни от всеки режим и че стремежът към свобода не може да бъде задушен завинаги.

Мълчанието никога не е неутрално, напротив – мълчанието означава подкрепа за мъчителя. Солидарността и съпричасността между народите е много по-силна. Когато избираме да застанем на страната на човешкото достойнство, свободата и истината, ние избираме надеждата пред страха.

Вярвам, че доброто ще победи. То винаги побеждава!

Вярвам и в силата на човешкия дух, в паметта на историята и в това, че свободата винаги намира своя път. Тя може да бъде забавена, но никога победена.

проф. д-р Алек Оскар