Изявяването на Твоите думи дава светлина и разум на невежите.
Псалм 119:130
Битката винаги е била да не се изявят Божиите истини. Да не видят светлина, да не се изяснят, да не се явят на този свят, да не извикат откровение в болното човешко сърце.
Битката винаги е била против просвещението. Защото дори през пролука може да нахлуе лъч светлина, който ще обезсили всяка тъмнина. Ще прогони заблудите и ще изяви силата на Божието Слово, защото то вразумява невежия. То насочва и оправя стъпките на човека. То носи силата да трансформира отвътре навън. То подрежда ума и душата, с мислите на всичко в нас и около нас. То е сиянието на земния живот, който е с лимит. То е славата на блаженото сливане със Светия Дух, вдишан във всяко сърце за Помощник и Утешител.
Битката винаги е била да не Го пуснеш в дебрите на сърцето. Защото веднъж проникнало там, то няма обратен път, освен да изцели, пренареди и освободи човека. То е пратено, за да троши по пътя си окови и крепости. Да измива застояли тини грях, да изстъргва зъбери лутания и черни дървета от намерения и преценки в ума ни.
Битката винаги е била да не чуеш. Оня глас, който говори в съня ти или наяве. Да не пожелаеш тишината със себе си. Да не пуснеш гласа на Бога във вътрешността си.
Рефренът на онази безсънна нощ всред тъмното море звучеше безспир в ушите ми:
– Аз съм в твоята лодка, Тане!
– Аз съм в Твоята лодка, Исусе!
Люлееща любов – като дете в прегръдката на майка. Не беше достатъчно! Но Той е щедър и неограничен!
Битката винаги е била да те отклони, приспи, заглуши камбаната, която удря в недрата на естеството ти. Че има нещо много повече от това да си тук и сега на тази земя.
Битката винаги е била за сърцето ти. Онова безценно Божие чудо, което гладува и жадува без Отец си. Видях го. Знаех, че е чупливо, крехко, много наранено, закоравяло от болка, но приело и обикнало Исус.
Бог го познава най-добре!Показа ми го, докато лежах в болницата. И иска да ти го разкаже и на теб. Внушително и невероятно е да го видиш отвътре и отвън едновременно. Възхитително красиво, живо и променящо се всеки миг. Защото към него струи светлината на Писанията. Свитъци небесна милост и мъдрост като река потичат към вътрешността ми. Със скоростта на препускащ плейлист от тъмен фон и светещи, горящи букви то нахлува в скришното. Не съм и подозирала колко небесен текст се изля в духа ми. Не можеш да контролираш, насочваш или спреш поглъщането. Бог знае нивото на засухата ти. Светлина от букви, думи, глави, книги от Библията летяха пред очите ми. Не можеш да ги спреш, не можеш да прочетеш, само спасително наводнение от думи – живот в изтормозеното ми тяло. Гълтах с очи и уста и не знаех кога ще спре. Не беше достатъчно! Но Той е щедър и без ограничения!
Сърцето ми, моето, знаех някак си. Изплува огромно и живо. Стоеше всред тъмнина в стъклена огромна витрина. Въртеше се бавно пред очите ми, понякога стенеше от чутовно скърцане. Гледах великолепието на Сътворението и плачех: Господи, това ли е мойто сърце? Толкова много ли ме обичаш!?
Когато думите на Господ достигаха рубиновите ръбчета те ваяха нови форми скъпоценни фини кристали. Размножаваха се и се раждаха кървави рубинени слюдички. Пробойни се запълваха нежно и бавно. Отваряха се огромни пещери свободни пространства, но Бог продължаваше да запълва, намества хирургически точно с прецизността на изкусен ваятел нови земи в сърцето ми. Конструираха се нови решетки от Невидима ръка. Невероятни форми от алени дълги кристали се наместваха като живи камъни в сърцето ми. Нищо не се чупеше, само се видоизменяше още по-изящно и по-здраво се сплиташе с милиардите частички сърдечна тъкан. Кристалчета живот, втъкани в рубиненото избухващо в мигове зарево на сърцето ми. Виждах в дълбочина светкавици, които съграждаха нови планини скъпоценности.
Мощно, грандиозно, невероятно Божие съзидание в човека! Оставаш без дъх от гледката на Твореца в теб самия. Само водните потоци върху възглавницата са свидетели на Милостта, посетила ме спасително.
Бог те познава както ти самият не подозираш. И те вижда отвътре. Не те осъжда. Не те кори. Готов е да лекува, превързва, помазва, изчаква, измива, изчиства внимателно. Прави го със Словото Си. Разкъсал завесата на тъмнината с Тялото Си на Голгота, продължава да спасява, избавя, постановява изявленията Си с правда и превъзходна истина.
Обича те! И няма да те остави сам в битката. Никога!
Врекъл се е в Себе Си : Изпраща словото Си та ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат. (Псалм 107:19)
Таня Самоковлиева