Ангел Пилев е дългогодишен пастир и автор на 2 книги. Известен е и със своята социална дейност. Имаме честта да споделим разговор с него по повод новата му книга, която ще бъде представена официално след няколко дни, на 10.02.2026 г., от 18:30 ч. в Християнска църква „Сион“ – София, бул. „Асен Йорданов“ 6.
П-р Пилев, поздравления за новата Ви книга! Избрали сте заглавието „За живота, вярата и пътя“, което говори много, но и предизвиква въпроси. Как намерихте време за нея при огромната Ви заетост – ръководите църква, споделяте богословски размишления в социалните мрежи и от почти 4 години сте посветени на хуманитарни мисии за подпомагане на бедстващите в Украйна?
П-р Ангел Пилев:
Темата на тази книга назряваше в мен с години, но сега ѝ дойде времето да излезе на бял свят. Истината е, че не аз намерих време за нея – тя ме намери. Когато нещо гори в сърцето ти, то само подрежда приоритетите.
Колко дълъг е пътят между вяра и дела, след като Библията е категорична, че двете трябва да вървят заедно?
П-р Ангел Пилев:
Библията е категорична, но в живота човек минава през различни етапи на съзряване и поемане на отговорност пред съвестта си и пред Бога. За някои това е миг, за други – цял живот. А има и хора, които никога не превръщат вярата си в дела.
Какво Ви мотивира да продължите хуманитарните мисии в Украйна, въпреки реалния риск за живота Ви?
П-р Ангел Пилев:
Не крия гражданската и християнската си позиция – за мен е немислимо човек да може да помогне и да остане безучастен. Това е естествено продължение на връзката между вяра и дела. Още от 1989 г., когато взех решението да живея според вярата си, помощта и доброволчеството са част от живота ми – в болници, социални домове и при различни бедствия. Вероятно войната просто направи тази дейност по-видима. А мотивът ми е прост и библейски: „Христовата любов ни принуждава.“ (2 Кор. 5:14)
Кой е последният духовен урок, който никога няма да забравите?
П-р Ангел Пилев:
Човек се учи всеки ден, стига да има желание да види, да приеме и да си извади поука. Думата „духовен“ понякога звучи подвеждащо, защото важни уроци можем да научим и от най-обикновени житейски ситуации, а е възможно и в „духовна“ среда човек да не научи нищо. Един от последните уроци, които няма да забравя, е колко уязвими сме като хора и че всеки ден е подарък от Бога. Това поставя върху нас отговорността да не пропиляваме времето, което ни е дадено.
Разкажете ни свидетелство от последната Ви мисия.
П-р Ангел Пилев:
История от Буча: Гробовете зад църквата. Любовта не винаги се изразява в големи думи или дела. Понякога тя просто остава там, където другите са си тръгнали. Когато за първи път стъпих в Буча след окупацията, тишината беше по-силна от думите. Разрушенията се виждаха с очите, но болката на хората се усещаше с душата. Срещнах местен пастир. Той ме заведе зад църквата, където в градината бяха погребани цивилни – съседи, приятели, хора, търсили убежище. Въпреки всичко пастирът не говореше с омраза, а с болка и тиха надежда. Не беше изоставил нито вярата си, нито хората си. В най-мрачните места Бог издига тихи свидетели – хора, които не бягат, а остават. Понякога самото им присъствие е чудо.
„Болката е най-добрият учител.“ От какво Ви боли най-силно в съвременната реалност на неочаквани контрасти и морално безумие?
П-р Ангел Пилев:
Болката е оголен нерв – тя не бива да ни оставя спокойни пред лъжата, неправдата и бездействието. Най-силно ме боли, когато виждам как църквата в България често остава неадекватна към реалните болки на съвремието и се затваря в собствен, удобен свят. Миналото лято, докато пожари опустошаваха цели райони и доброволци гасиха огъня на терен, в София течеше национална конференция за „съживление“. Много хора бяха толкова погълнати от „духовното“, че не чуха апелите на онези, които реално изгаряха. Дори без да са подготвени за огнеборци, можеха поне да натоварят един бус с вода и да го закарат в пострадалите села. Христос го е казал ясно: „Бях гладен, жаден и болен, но не Ми дадохте потребното.“ Именно това бездействие боли най-много.
Има ли нещо, което бихте добавили?
П-р Ангел Пилев
Тази книга не дава готови отговори. Тя върви редом с читателя – в търсене, в съмнение и в надежда.
Книгата е разказ за живот, в който вярата не е лозунг, а път. Започнал с едно решаващо „да“ през 1989 г., този път минава през служение, пътувания, срещи с хора в нужда и места, където любовта се доказва с дела. Авторът споделя лични истории, размисли и преживявания от повече от тридесет години живот с вяра — от сиропиталища и болници до бедстващи райони и войната в Украйна. Това не е книга с готови отговори, а с честни въпроси. Книга за вяра, която не вика, а върви. И за любов, която не се обяснява, а се живее.
Книгата на п-р Ангел Пилев „За живота, вярата и пътя“ може да бъде намерена и закупена в християнските книжарници в страната, а всички средства от продажбите ще бъдат използвани за следващата хуманитарна мисия в Украйна.