Имах възможността и привилегията да присъствам на погребалната служба на епископ Васил Еленков! Изпратихме тленните останки на един отдаден Божий служител, верен Христов последовател, който обичаше Бога, но и хората! Обичаше не на думи, „а на дело и в действителност”!

Може би малко от вас ме познават – аз съм най-малката от шестте деца на един също толкова отдаден, верен Божий служител, който също както епископ Еленков обичаше с цялото си сърце Бога и хората – Живко Давидов от с. Дреновец.

Развълнувана съм, защото епископ Еленков за мен беше брат в Господа, но освен това мога да кажа, че го чувствам и като част от голямата ни фамилия (като един от собствените ми братя и сестри).

С него израснахме заедно в с. Дреновец, в което нашето и неговото семейство бяхме единствените християни, единствените вярващи в Исуса и служещи на Него. Бяхме две семейства, но на практика едно голямо семейство. Помагахме си, подкрепяхме се, заедно плачехме и се радвахме, заедно ние децата бяхме наставлявани в Божия път! Заедно ни учеха, че трябва да показваме на цялото село кой и какъв е Господ Исус Христос! Баща ми често казваше на нас децата: „Преди да кажете или направите нещо, помислете какво би казал или направил Исус!” Така че връзката ни е откакто се помня. За мен брат Васил и Райничка, с която не от детството, но като младежи бяхме неразделни, и Тони, който ми е като син и цялата фамилия Еленкови, са част от нашата голяма фамилия – Давидови!

Затова днес вълнението ми е голямо и спомените напират един след друг. Много мога да кажа, но ще спомена само няколко неща. На службата беше казано, че когато е на 7 години, Васко е кръстен във вода в река Лом, в която с брадва разбили леда, за да се случи това! Да! Истина е, братя и сестри, казвам го, защото аз бях там и въпреки че съм била на 4-5 години, тази картина се е запечатала в мен и няма да я забравя.

Много се каза за служението на епископ Еленков, но както Райничка, Тони, Мариянка и внуците му споделиха, той беше отдаден не само на Бога, но и на семейството и на всички, с които беше свързан по един или друг начин.

Преди години счупих лошо крак, оперираха ме и когато ме изписаха, брат Васко се обади и каза: С Райничка искаме да дойдем да те видим (не зная как беше разбрал) и наистина дойдоха. Когато дойдоха и си споделяхме и ние им благодарихме, че са дошли, Той се просълзи и каза: „За мен брат Живко и всички вие сте много близки и ценни! Бях дете, но помня, че имаше време, в което семейството ни беше обречено на студ и глад, но брат Живко ни подаде ръка, помогна с всичко, което можеше, даде работа на баща ми и така преминахме през този тежък период, заради Божията любов, показана на дело.”

Епископ Васко беше видял, познал тази любов и я показваше към всички около себе си.

През 1996 година моето семейство се оказа в много тежко положение. Преживяхме много голяма загуба и болка и точно в това време останахме и без покрив над главите си (в буквален смисъл).

Живеехме в дом, който по време на реституцията беше върнат на собственика! Ние правехме всичко по силите си да го освободим, но нещата се случваха бавно и нямаше къде да отидем. Трябваше ни още време. Собственикът обаче отряза захранването за електроснабдяването и махна покрива. Буквално снегът падаше върху леглата и цялата ни покъщнина. И тогава телефонът иззвъня! Беше брат ми Васко Еленков. Отново не знам как беше разбрал, но каза: „Докарайте багажа в църквата, ще ви дам ключовете от мой апартамент в жк „Люлин”, отивайте там и стойте колкото трябва!” Не можете да си представите какво означаваше това за нас в по онова време!

Не след много време църква ОБЦ „Васан”, на която Бог ме постави да служа (сигурна съм, че Бог ме постави в това служение, защото аз упорствах и спорих с Него, но Той много ясно ми каза, че това е волята Му) и така тази църква остана без място, където да провеждаме службите си. Телефонът отново иззвъня и мисля, че няма нужда да казвам кой беше от другата страна (отново не знам как беше разбрал).

Епископ Еленков, брат ми Васко с голямото сърце, каза: Идвайте при нас, ние ще имаме служба в неделя сутрин, а вие в неделя вечер и така отново ни протегна ръка във време на нужда. Не мога да не спомена, че беше първият Божий служител, който прие служението ми на пастир, въпреки че съм жена. Винаги ме подкрепяше, помагаше на мен и на църквата, никога не ме пренебрегваше и не ме отделяше от другите пастири! Приемаше ме и гледаше на мен като на една от тях. Това беше Божията любов, любов не на думи, а на дело и в действителност. Един живот, на който да подражаваме!

Животът ни на тази земя е едно пътуване! Раждаме се, извървяваме земния си път и си отиваме у дома при нашия Господ и Спасител! Епископ Васил Еленков извървя пътя и си отиде у дома, и си почива, и се радва в присъствието на своя Спасител!

От раздялата боли, но всички ние, които го познавахме, ще живеем с прекрасните спомени и с надеждата и вярата, че един ден ще бъдем отново заедно!

Молим Бог да утеши сърцата на Райнето, Тони, Сашко, Мариянка, внуците, снахите и зетьовете, и да им даде сили в това време на болка и тъга.

„Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му!“

Любка Георгиева