Скъпи читатели,

Второто интервю по повод Седмицата на брака се съгласиха да дадат прекрасните младоженци Андрей и София-Александра Иванови. Те са не само млади и красиви, но и много талантливи, и посветени да служат на Господа.

Имаме удоволствието да ви представим Софи и Анди!

Здравейте,

Казвам се Андрей Иванов, но ме наричат Анди. На 28 години, от Варна. В момента уча за строителен инженер, специалност строителен мениджмънт. Страст ми е строителството, вътрешни ремонти като цяло, но в момента работя в друга сфера на строителството, а именно ремонт на покриви. Искам да се развивам в тази област и вбъдеще да създам компания за ремонти. Удоволствие е за мен да виждам хората щастливи, когато бъдат построени техните домове.

Здравейте и от мен!

Казвам се София Опренова–Иванова, накратко Софи, на 25 години! Дъщеря, отгледана и възпитана в пастирско семейство. По професия съм моден дизайнер. Завършила съм висшето си образование в Кеймбридж, Англия. За четири, дълги години живях извън България, което ми даде възможност да погледна света от малко по-различен ъгъл. Работя в модната индустрия и един ден мечтая да имам собствен моден бранд.

Скъпи Софи и Анди, вие сте от онези младоженци, чиито снимки карат всеки да се усмихне и да помечтае за сватба като вашата. Колко време ви беше нужно, за да стигнете до голямото решение и да си кажете заветното: „…докато смъртта ни раздели“?

Софи:

Благодарим много! За мен това решение беше свързано с много молитва и водителство от Бога. Не беше въпрос на време, а по-скоро отговор на въпроса: Кой е човекът, с когото мога да служа на Бога? Намерих го и от този ден нататък, решението беше взето.

Анди:

Аз взех това решение, когато видях, че Софи е правилният партньор за мен и го усетих в сърцето си! Обикнах я с всичко в мен!

Някои казват, че противоположностите се привличат, а други твърдят, че партньорите в брака трябва да имат много общи неща. Как се случи при вас?

Софи:

Доста сме различни – от дребните нещица като чай или кафе, или ранно ставане или доспиване, но едно нещо ни държи свързани, и това е Бог.

Анди:

Софи ме привлече със своята доброта и скромност, но вярвам, че над всичко стои Божият промисъл. Както моята прекрасна съпруга вече каза: Бог е Този, Който ни събра.

Всеки един от вас двамата, като дете или юноша, е избрал да следва християнските ценности на своите родители. Лесно ли ви беше? Кое е най-трудното?

Софи:

Аз съм израснала в пастирско семейство и моето детство бе изпълнено с много пътувания, конференции, ранно ставане и дълги неделни дни. Не виждах това като задължение, а по–скоро като благословение. Благодарна съм, че родителите ми ме взимаха със себе си на тези събития. С всяко едно пътуване личната ми вяра се задълбочаваше още повече и повече. Докато растях го виждах ясно, а дори и до днес си давам сметка колко много моите родители (Теодор и Диди Опренови) обичат Бога и как са готови на всичко, за да Му служат.

Отворих моето сърце за Бога и съм безкрайно щастлива от това решение. Без Него нямаше да съм на този свят. Аз не избрах да следвам християнските ценности на родителите си, защото това да вярваш в Бога не се дава по наследство. Аз избрах да следвам Христос, защото Го видях да работи лично в моя живот. Той неведнъж е бил до мен и ме е водил. Трудности винаги ще има, не ни е обещан спокоен живот, но аз се чувствам защитена, когато съм в Неговата ръка.

Анди:

Аз съм израснал в християнско семейство и още от малък Бог се е прославял в живота ми. Господ ми е подарил живота, който живея днес. Моите родители винаги са ме възпитавали в морални и духовни ценности, но личната ми връзка с Бога ме е утвърдила и с годините Той ме е научил да се доверявам единствено на Него. Поради тази вярност към Бога, съм уверен, че Той ми е подарил и човека до мен – прекрасната Софи.

Какво бихте казали на вашите връстници или на тийнейджърите, които се страхуват от брака, защото бракът на техните родители се е провалил?

Софи:

Бих им казала, да не се страхуват, че ще допуснат същите грешки от миналото. Бог променя човека, ако разбира се, човек има желание да бъде променен. Естествено, трябва да знаят, че бракът не е универсално лекарство. Ако се оженят, това не значи, че всичко ще е приказка или че няма да има трудности. Бих посъветвала, ако имат такива страхове, да си изкажат всичко пред Бога, да отделят време с Него. Да не прибързват, ако трябва и година-две преди да стъпят в сериозно взаимоотношение. Когато споделиш на Бога тревогите си, Той те освобождава. Когато намерят човека до себе си, да бъдат напълно открити пред своя партньор и да споделят своите страхове или съмнения.

Анди:

Аз бих им препоръчал да искат от Бога да им покаже правилния човек за тях. Господ е верен, да бъдат и те верни на Бога. Когато партньорът е от Бога, Той дава мир в сърцето на човека и премахва всеки страх. В тази връзка бих им казал да отделят повече време за общение с Бога и да търсят Неговата воля.