Скъпи читатели, имаме удоволствието да ви запознаем с Кирил и Таня Матанови. Те имат 35-годишен брак. Благословени са с две деца – син, на 34 години и дъщеря, на 32 години. Имат 2 внучета – на 6 и 7 години. Таня е медицинска сестра, а Кирил е музикант. И двамата служат в ЕПЦ, Подуяне.
Скъпи Таня и Кирил, благодарим ви, че приехте да отпразнувате заедно с нас Седмицата на брака. Моля ви, разкажете на нашите читатели как се посветихте един на друг?
Кирил:
Това се случи преди 37-38 години в Пловдив, там се видяхме за първи път, още като ученици. Но сериозната връзка се случи в София.
Таня:
Да, бяхме още ученици, когато пламна искрата между нас. Тогава бях седми за осми клас… беше си истинска любов от пръв поглед! Макар да живеехме в различни градове, мисълта един за друг не ни напускаше. Тези вълнения продължиха с години, докато в един момент се оказахме в един и същи град и връзката ни започна да се развива по-лесно. Аз съм от Варна, той е от Пловдив, а се събрахме в София! 🙂
Не ни трябваше много време за най-важното решение – бяхме приятели около 9 месеца, след което встъпихме в брак.
И двамата сте професионалисти, с изградена солидна кариера, но служите и в църквата. Как успявате?
Кирил:
Никога пред нас не е стоял въпросът – църква или работа. Винаги сме имали в съзнанието си това, което Исус казва: …. Първо търсете Неговото царство и Неговата правда… Смятам, че когато жертваш от времето и усилията си за Бога, това не е загубено време, но е благословение.
Таня:
Всичко се свежда до правилното подреждане на приоритетите. Църквата винаги е заемала важно място в живота ни, още от деца. Когато създадохме нашето семейство, въпросът дали да отидем на служба никога не е стоял пред нас – това за нас беше естествено, решение „по подразбиране“. С появата на децата стана по-трудно, но преодолявахме неудобствата, защото се стараехме да не пропускаме богослужение. Съпругът ми винаги е свирил в църквата, а аз пеех в хвалението. И макар да прекъснах за няколко години, докато децата бяха малки, след това с радост отново се завърнах към това служение.
Господ ви е благословил с деца и внуци, които Библията нарича „наследство и стрели в колчана”, а във вашия случай, те вървят в Божия път. Каква е тайната?
Кирил:
Ключът за мен е молитва за децата още докато са в утробата на майките си и тази молитва не трябва да престава ден и нощ и след като се родят, пораснат, та даже и когато създадат свои семейства. В това отношение Йов е голям пример, всеки ден той принасяше молитви за своите деца.
Таня:
В периода на възпитанието моето мото е било: „…Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и няма да се отклони докато остарее“! Винаги акцентирам на думата „подходящ“! Опитвали сме се да възпитаваме децата си чрез съвети и пример, а начините са били различни за двамата, защото няма дете с дете еднакво. И разбира се, какъв по-подходящ път може да има за детето, освен Божия, да бъдат с нас в църквата, където могат да израснат в знания за Бога и изграждане на вяра, да бъдем приятели в семейството и въобще в живота!
В трудното време, в което живеем, все по-малко хора са готови да се посветят в брак. Обикновено всеки пресмята цената. Как бихте ги мотивирали с оглед на вашия личен опит?
Кирил:
Когато има любов, за цена не може да става и дума. Според мен един от главните проблеми в днешно време е егоизмът. Все повече, хората и младите се затварят в себе си и стават егоцентрични.Това ги прави неспособни да поемат отговорност за един бъдещ брак, страх от това, че трябва да се съобразяваш и да мислиш за другия, така както за себе си.
Таня:
„Не е добре за човека да бъде сам…“ Сам можеш да останеш, ако имаш специален призив. Иначе, решението да се посветиш на някого до голяма степен е да преглътнеш егото си, да направиш компромис с желанията си, да се посветиш на един човек. И това ти се отблагодарява с големи благословения. Да може да поеме отговорност е решаващ фактор едно момче да предложи брак на момиче. В сегашния себичен свят, изпълнен с множество възможности за собствени удоволствия, се оказва трудно решение да се направи такава стъпка. А в брака много често трябва да правиш избори – да угодиш на себе си или на партньора! Но, с годините разбираш, че всичко е имало голям смисъл – и преглъщането на собствените желания, и безсънните нощи покрай децата…
Как се подхранва „първата любов”?
Кирил:
Мисля,че няма шаблони за това, но все пак с взаимните усилия и на двамата партньори да изразяват и да показват любовта си.
Таня:
С внимание, с взаимно уважение, с малки жестове, изразяващи отношение, с разходки и по още много, много различни начини, стига човек да желае да ги приложи.
Как бихте отпразнували Деня на влюбените тази година?
Кирил:
Може би с нещо, което ще зарадва другия.
Таня:
Всяка година е различна – ходили сме на ресторант, или сме излизали на кафе, друг път сме гледали внуците, за да излезе младата двойка… Тази година, може и да си направим пътуване извън София…
Бихте ли споделили любим библейски стих, цитат или заглавие на книга за семейството, които да насърчат нашите читатели по повод Седмицата на брака?
Кирил:
Еклисиаст 4:9-12 РИ ББД: По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си; защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам? И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.
Таня:
Емблематичен за брака е стихът: „Изпреварвайте да си отдавате почит един на друг“. Ако всеки съпруг се стреми към тази ценност – която днес бих нарекла рядка – бракът неизменно ще бъде успешен. В тази насока горещо препоръчвам семинарите и книгите на Джон и Лиза Бивиър. В тях могат да се открият изключително практични съвети и насоки.
В края на краищата, бракът е букет от преживявания, емоции и споделени радости. Ключът към тях е простичък: „Обичай ближния си като себе си“. Ако и двамата партньори имат този стремеж, семейният живот няма да бъде скучен или изпълнен с досада и неразбирателство. Напротив – той ще разцъфва и ще разпръсква аромата на щастието и приключението, оставяйки след себе си светла диря.
Нека си пожелаем точно такъв брак!