Чета Матей 14 глaва. Стигам до стиховете, описващи ходенето на Исус по вода. И идват думите на любима песен:

Свети Душе, заведи ме там, където ще ходя по вълните, когато ме повикаш. Мойта вяра, знам, ще бъде безгранична.“

И въпроси:Защо Исус ходеше по водата? Защо пеем в песента, че вярата ни ще бъде безгранична, ако Исус ни повика?

Картината, описана в Матей 14 глава, е изпълнена с напрежение и страх. Учениците са в лодка, блъскана от вълни и от бушуващ вятър, изтощени от гребане и в същото време не са постигнали никакъв напредък. Тъмнината се е настанила. Бурята се е задържала достатъчно дълго, за да разкрие безсилието им.

Тогава се случва нещо удивително. Исус идва при тях, не след края на бурята, не като успокоява първо морето, а като върви директно по водата, която заплашва да ги потопи. Това не беше спектакъл. Това беше откровение. Исус, ходещ по водата, не е трябвало да впечатли учениците. Трябвало да ги обучи. То разкрива кой е Той, над какво владее и как вярващите трябва да живеят, когато бурята отказва да спре. Бурята утихва, без да може да контролира ситуацията.

В Писанието водата често представлява нестабилност, страх, хаос и сили извън човешкия контрол. От Битие до Откровение, бушуващи води символизират безредие и заплаха. И все пак ето го Исус, върви спокойно по водата, която ужасява опитните рибари. Това е откровение. Исус е Господ над хаоса. Той не избягва бурята. Той не чака по-спокойни условия. Той върви директно върху това, което завладява човешката сила. Това, което ги заплашва, е под краката Му.

Учениците бяха изпратени в морето, знаейки, че идва бурята. Исус не е пресметнал грешно времето. Той допуска бурята, след което идва при тях в нея, разкривайки Себе си по начин, който никога преди те не бяха виждали. Бурите не премахват властта на Исус. Те го разкриват с власт над бурите

Библията казва, че учениците били разтревожени и викали от страх, мислейки, че Исус е призрак. Страхът винаги изкривява възприятието. Когато вярващите са претоварени, те могат да объркат божествената намеса с опасност. Колко често Господ се е приближавал, но страхът ни е пречил да Го разпознаем. Исус веднага произнася думи, които и днес носят сила. „Бъете спокойни Това съм аз. Не се страхувайте“

Това не е празно насърчаване. Това е декларация за самоличност. „Аз съм“ е езикът на божественото присъствие, разкрит в Писанието. Той им напомня, че приближаващият е присъстващ, непоклатим и суверен. Вярата не отрича реалността. Вярата подравнява сърцето с Божията власт. Исус не отрича бурята. Той премахва правото й да управлява сърцето.

След това Петър задава разкриващ въпрос. „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по вода. ” Исус не го упреква. Той го кани: „Ела. ” Този момент разкрива нещо съществено. Исус, ходещ по водата, не беше самоцел. Беше покана за свръхестествено доверие. Петър ходи по вода не защото притежаваше сила, а защото отговори на Христовата покана. Вярата се активира от послушанието. Когато Петър погледна Исус, той вървеше над това, което можеше да го погълне. Когато измести фокуса си към вятъра и вълните, той започва да потъва. Бурята не се промени. Фокусът му го направи.

Писанието казва, че Исус веднага протегна ръка и хвана Петър. Незабавно. Исус не го изостави, когато го настигна страхът. Този момент не е трябвало да го засрами, а да го формира. Бог позволява моменти, в които вярата ни се изпитва, така че зависимостта се задълбочава. Исус спасява Петър не за да го унижи, а за да го научи къде наистина се крие сигурността. Господ е по-загрижен за това кои сме в бурята, отколкото колко бързо отминава тя.

Тази история говори ясно и за времето, в което живеем. Църквата е в лодката. Бурята бушува. Прогресът изглежда много бавен. Тъмнината е тежка. Много вярващи са изтощени от гребането със собствените си сили. Исус не е дистанциран. Той върви към Своя народ, владее над това, което го заплашва, призовавайки го да Му се довери отвъд естествения разум. Целта на Исус с ходенето по водата е била да разкрие, че Божието Царство не зависи от обстоятелствата. Същият Христос, който управлява бурята, призовава вярващите да живеят над страха, не защото бурите изчезват, а защото Той присъства в бурята.

Вярата не означава липса на вълни.

Вярата не означа липса на бури.

Вярата означава присъствието на Христос, което е по-голямо от вълните. Чувстваш ли се претоварен, не е защото се проваляш. Може би защото Исус ти разкрива Себе си по по-дълбок начин.

Насочи очите си към Него.

Слушай гласа Му. Тръгвай, когато Той каже „Ела“. И когато се колебаеш, знай това: ръката му вече се протяга към теб. Бурята няма да има последната дума.

Тя принадлежи на Исус.