Скъпи Мария и Бисер, сърдечно ви благодаря, че се съгласихте да ни разкажете за себе си по повод Седмицата на брака. Как бихте се представили за хората, които не ви познават?

Мария:

Казвам се Мария, но всички ме наричат Мими. Омъжена съм от дълги години и на 22 септември – в Деня на независимостта – със съпруга ми ще отбележим нашата 30-годишнина. Това са години, в които научих, че истинската свобода не е в независимостта от всичко, а в осъзнатата зависимост от Бога и от човека до теб. Имаме син и дъщеря, а вече и още едно „дете“ – нашия зет. Откакто живея във Варна, съм част от ЕПЦ – Варна и почти от самото начало служа в Неделното училище. Това е призвание, което носи радост, отговорност и дълбок смисъл в живота ми.

Бисер:

Здравейте! Името ми е Бисер. Казват, че едно от най-лесните неща е човек да разкаже за себе си. Всяка година, когато поглеждам назад, си давам сметка колко верен е бил Бог към мен. Тази година със съпругата ми ще празнуваме 30 години семеен живот. Времето мина неусетно – от първоначалното щастие, че сме заедно, през дара на децата и усилията ни да ги възпитаме, до днес, когато всички вече сме най-добри приятели. Повярвах в Бога като курсант във военно училище, където по Неговия план срещнах и съпругата си. Откакто живеем във Варна, сме част от ЕПЦ – Варна, а моето служение в църквата е в екипа за видеозаснемане.

Библията изрично казва, че християните трябва да избират своя бъдещ партньор измежду семейството на вярващите. Защо това е толкова важно? Бихте ли ни разказали как вие станахте християни?

Мария:

Когато се замисля как избрах моя бъдещ партньор, мога да кажа съвсем просто: срещнах го, влюбих се и избрах – всичко се случи за секунди, любов от пръв поглед. Както обичахме да правим като деца, когато видехме нещо хубаво и добро, и казвахме: „Пу за мен“, така направих и аз в момента, в който видях Бисето за първи път. Тогава бях тийнейджър, все още невярваща, но въпреки това дълбоко в себе си вярвах, че това е човекът, с когото един ден ще създам семейство. След около две години станахме приятели. Той вече беше вярващ и при срещите ни ми говореше за Исус. Честно казано, не ми се слушаше особено, докато един ден не ми разказа свидетелството на Иван Бабулев – бивш милиционер, който не е вярвал в Бога, но по време на дежурство преживял силно видение, в което Исус му се явил и му казал да се откаже от работата си и да Му служи, в противен случай ще го парализира. Това свидетелство предизвика много мисли в мен и тогава се запитах: „Ако Исус се яви и на мен и ми каже нещо подобно – какво ще правя?“. Ако ме парализира, това хубаво момче едва ли ще иска да има връзка с мен. Тогава реших, че е по-добре да повярвам в Исус, отколкото да рискувам живота си, връзката си и да си навличам проблеми. И така повярвах.

По-късно разбрах, че Бисето и църквата, която посещаваше, са се молили за моето спасение. Това беше изключително важно, за да може връзката ни да продължи и да се превърне в семейство. Защо е важно партньорите да са вярващи и защо това е толкова значимо за нас? Защото след брака двамата стават едно. Защото тройното въже – мъж, жена и Бог – е най-здраво. Защото гледаме в една посока и имаме еднакви приоритети. Защото във всеки момент – в радост и в скръб, в здраве и в болест, в изобилие и в лишение – има Някой, на Когото можем да уповаваме, да се надяваме, да се доверяваме. Има Някой, Който винаги е с нас, чрез Когото всичко е възможно и чрез Когото ставаме повече от победители. Затова в Библията се казва, че християните трябва да избират своя бъдещ партньор измежду вярващите. Не като ограничение, а като защита, благословение и здрава основа за живот, изграден върху вяра, любов и доверие в Бога.

Бисер:

Като вярващ човек, моят духовен поглед винаги е бил отправен към Божието Слово. Именно вярата беше движещата сила и при избора ми на спътница в живота. И тогава, и сега съм напълно убеден, че да следваш Божия път е най-добрата стратегия, за да получиш най-доброто. Когато заобичаш някого с цялото си сърце, започваш да мислиш повече за него, отколкото за себе си. Това се случи и с мен.

Когато сърцето ми избра Мимето, бях сигурен в едно: за да извървим пътя си заедно, тя трябва да познае Господа. Непрекъснато ѝ говорех за Него, без да се отказвам. Бях казал на себе си, че дори ако Бог е промислил тя да не бъде моя съпруга, аз я обичам толкова много, че би ми било достатъчно просто да знам, че е спасена. След години на молитви и усилия, предал всичко в Божиите ръце, тя най-после откликна на Неговия призив. Едва тогава се отвори възможността да продължим напред заедно.

Самият аз повярвах в труден за мен период – в началото на 90-те години, докато бях курсант във военно училище. Беше време на сложен обществен преход, а военният режим допълнително утежняваше обстановката. Основна роля за пътя ми към Бога изигра моят брат, който също беше курсант в по-горен курс. Той вече беше открил вярата и неуморно се опитваше да достигне до сърцето ми.

Повратната точка за мен беше един разговор с него в края на първи курс, когато бях решил твърдо да напусна училището. Планът ми беше прост: ако натрупам четири двойки, автоматично отпадам, дослужвам още шест месеца в редовната войска и се уволнявам. Бързо успях да си издействам три слаби оценки и ми оставаше само една, която да сложи край на всичко. Дори се примолих на един от доцентите да ми пише двойка, обяснявайки му, че искам да напусна. Преподавателят обаче видя, че текущите ми оценки всъщност са добри, категорично отказа и така неочаквано спря изпълнението на моя план.

Точно тогава проведохме кратък разговор с брат ми, в който той ми зададе един конкретен въпрос: „Мислиш ли, че това е Божият план за теб?“. Тези думи се забиха толкова дълбоко в мен, че преобърнаха мисленето ми и определиха пътя ми занапред. За много кратко време успях да поправя оценките си и останах в училището, но вече с нова посока – решен да следвам Господа сериозно.

Младите хора днес търсят по-скоро сигурност и материална задоволеност, а не страх от Бога, когато избират брачен партньор. Какво бихте ги посъветвали вие, ако дойдат при вас с подобни въпроси? Как съветвахте децата си?

Мария:

Страхът от Господа е началото на мъдростта – това е и първият съвет, който бих дала на младите хора, и същият принцип, по който сме възпитавали и нашите деца. Вяра в Бога и любов – това са основите, върху които се изгражда стабилен и благословен брак. Насърчаваме младите във всяка ситуация и при всеки избор да търсят Бога и да Му се доверяват. Защото чрез Него всичко е възможно – и истинската сигурност, и материалната задоволеност, и радостта, и срещата с най-подходящия партньор. Когато Бог е на първо място, всичко останало се подрежда. Още от раждането на нашите деца се молим за техните бъдещи партньори. Вярваме и сме благодарни, че Той има най-доброто за тях. Това ни дава мир и увереност, че животът им е в Неговите ръце. Той ги благославя и изпълва живота им с любов.

Любов – истинска и силна. Вяра, надежда и любов – най-голяма от тях е любовта. Любовта е над всичко: тя побеждава злото, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината; не търси своето, не държи сметка за зло, на всичко се надява, на всичко вярва и всичко търпи. Такава любов е дар от Бога и най-сигурната основа за едно здраво и благословено семейство.

Бисер:

Естествено е човек да се стреми към по-добър и сигурен живот – и това важи не само за младите. Комфортът и спокойствието носят задоволство, но понякога ни подлъгват, че нещата зависят единствено от нас. Сякаш се застраховаме занапред, забравяйки, че не знаем дали за нас ще има „утре“. Може би мъжете са по-склонни към стремеж за материално осигуряване, макар че днес жените са достатъчно еманципирани и често поемат и тази роля. Погрешно е обаче да се мързелува и да се чака всичко наготово; успехът изисква труд. Когато жертваш време и усилия, Бог може да ги умножи безгранично. Често залитаме в желанието първо да създадем „перфектните“ условия и едва тогава да се обвържем. Но Господ е определил друг ред: двамата стават едно и тогава тройното въже не се къса – защото, ако единият падне, ще има кой да го вдигне. Вярвам, че върху здравата основа на вярата Бог води сърцето на всеки много ясно.

Какво мислите за компромисите в брака? Докъде могат да стигнат, за да има баланс и равновесие между съпрузите? Има ли неща, с които не можем да правим компромиси?

Мария:

Компромисите в брака са не само възможни, но и необходими, когато се градят върху любов, уважение и искреност. Именно откритото общуване създава баланс и хармония в семейството. Когато мъжът и жената споделят общи ценности и вземат семейните решения заедно, те естествено започват да гледат в една посока. Тогава трудните избори стават по-лесни, защото и двамата знаят кое е най-доброто за техния дом.

Компромисът не е отстъпление, а израз на грижа и почит към другия. Има обаче неща, с които не можем и не бива да правим компромис – това са грехът и всичко, което би нанесло вреда на брака ни, на отношенията ни или на духовния живот на семейството. Затова още от малки учехме децата си – а това правило важи с пълна сила и за нас – когато изпитат колебание, да си зададат въпроса: „Как би постъпил Исус?“. Вярвам, че когато следваме Неговия пример, няма как да сгрешим в избора си.

Бисер:

Когато говорим за градивните компромиси, те са абсолютно необходими. Ако обичаш човека до себе си колкото себе си, ти естествено се стремиш да не го нараняваш, а ако той те наскърби – да му простиш. Разбира се, ако партньорът е осъзнал, че дадена грешка те ранява, тя не бива да се повтаря. От друга страна, ако разглеждаме компромиса в неговата отрицателна форма – да нараняваш съзнателно поради слабост, изкушение или незачитане – то подобно поведение е недопустимо. Повтарящите се грешки и липсата на промяна не са нещо нормално за едно здраво християнско семейство.

Вярваме, че всеки избор трябва да преминава през призмата на Божието Слово, през съвестта ни и напътствията на Святия Божий Дух. По този начин възпитахме и децата си. От малки ги насърчавахме сами да преценяват как е правилно да постъпват, какво да говорят и кои места са подходящи за тях. Винаги сме им показвали, че им имаме пълно доверие. Още от ранна възраст те знаеха, че в нашия дом се говори само истината. От детската градина бяха наясно, че ние вярваме първо на техните думи, а не на това, което някой друг би ни казал. Благодарение на това доверие никога не е имало случай децата ни да не споделят с нас.

Моля, споделете любим библейски пасаж, ценен принцип или полезна книга, които са ви помогнали при изграждането на вашето семейство.

Мария:

Библейските истини, които ни водят в изграждането на нашето семейство, са вкоренени в думите: „Всичко е възможно за този, който вярва“ и „Всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога“. Тези обещания ни напомнят, че нищо в живота не е извън Божия контрол. Ние вярваме, молим се и се доверяваме, защото знаем, че Господ винаги промисля най-доброто за нас. Неговите мисли са по-високи от нашите – Той може да превърне и най-трудните обстоятелства в благословение. Чрез Него сме повече от победители. Тези истини са нашата опора и основата, върху която градим дома си. Бог е могъщ и когато Му позволим да води живота ни, Той върши чудеса, превръщайки всяка слабост в сила и всяко изпитание – в победа.

Бисер:

Библията е Книгата на книгите. Тя е записаното Божие Слово, но още по-дълбоката истина е, че самото Слово е Исус Христос, Който е Бог. В нея намираме отговори за всяко състояние, в което се намираме. Тъй като днес говорим за семейството, всеки, който търси мъдрост в тази насока, ще открие в Писанието безброй примери за здрави взаимоотношения. Като семейство винаги сме вярвали, че Господ е съвършено справедлив и винаги промисля най-доброто за нас. Той не греши – това, което ние определяме като „добро“ или „зло“, често е само нашето ограничено човешко възприятие. Затова дори в най-трудните моменти, в най-дълбоката „дупка“, се доверяваме, че Той има силата да преобърне всичко за добро.