„Думите на шепотника са като сладки залъци, и слизат вътре в корема.”

(Притчи 18:8)

Клюките правят говорещия да изглежда добър, а техният обект – лош. По-нататък ще разгледаме клюките по-подробно. Засега по-общата поука е, че думите имат силата да определят реалността. Думите не само съобщават факти – те обясняват тяхното значение, а това определя как слушателите виждат света и живеят в него.

Негативните думи за някого проникват в най-съкровените части, което в този случай означава, че те контролират начина, по който виждаме този човек. Въпреки че Бог иска да пазим истина в сърцата си (Псалом 51:6), има много неща, които по-лесно бихме повярвали за себе си и за света, и затова думите, които изкривяват реалността, са избор – те притежават огромна привлекателност.

Думите създават и поддържат предразсъдъци, пристрастия, страхове и тревоги, които практически е невъзможно да бъдат изкоренени.

Еремия дава по-добър пример: той казва, че поглъща Божието слово и се наслаждава на него (Еремия 15:16; срв. Колосяни 3:12–20). Ако направим същото, тогава изкривяващите думи няма да завладеят нашето сърце и да създадат фалшива представа за света.

Как обичайни изрази като „Винаги трябва да си верен на себе си” създават фалшиви мирогледи, които изглеждат напълно очевидни за хората?

Молитва:

Господи Исусе, думите, които чета и чувам ежедневно, се опитват да предефинират цялата реалност, като Те изключват от нейния център. Накарай ме да се потапя в Твоето Слово, за да мога да бъда като човека, когото Ти докосна два пъти, за да вижда света ясно (Марк 8:25). Амин.

Превод: Радостин Марчев

Автор: Тим Келър