Скъпи читатели,
Седмицата на брака отбелязва своята кулминация с интервю на едни красиви и лъчезарни младоженци. Имаме удоволствието да ви запознаем с Дари и Кико Лазарови. Те са млади хора, които горят за Господа и са посветени да Му служат от все сърце с дарбите си. Кико е от Бургас, а Дарето от Пловдив. Семейство са от 4 месеца след разкошна сватба в Пловдив, на която всеки би мечтал да присъства. В момента Дари служи в екипа на хвалението в Национален християнски център, Пловдив и работи с тийнейджърите, а Кико е ангажиран с маркетинга на църквата.
Скъпи Дари и Кико, Благодарим ви, че приехте да отпразнувате заедно с нас Седмицата на брака. Вие сте младоженци, които предизвикват радост и възхищение със своите дарби и посвещение. Бихте ли ни разказали, моля ви, как станахте семейство?
Кико:
Ооо, разказването на тази история е моята силна част… Защо? Защото беше силно преживяване, което тотално промени курса на моя живот. Може би трябва да върна лентата малко по-назад и да започна от по-рано.
Израснал съм в християнско семейство и от най-ранна детска възраст всяка година прекарвах по една седмица от лятото си на младежки християнски лагер. Който ме познава, знае, че обичам да бъда в центъра на интересни и задълбочени разговори, забавления и игри. През годините това ми помогна да се запозная с много и най-различни хора, да използвам това време, за да запечатам незабравими спомени и да създам нови приятелства. Но една от тези години беше различна — бих казал, че беше ключова.
Беше лятото на 2018 година и точно там, на алеята около мястото за къмпингуване с палатки, видях познато за мен момиче, което бях срещнал година по-рано. Странен за мен обаче беше фактът, че когато ѝ помахах с широка усмивка, тя просто ми се усмихна, помаха леко и ме подмина, сякаш беше объркана. Не че разсъждавах много върху това, но все пак в няколкото пъти, в които я засичах, така и не ме поздрави или не разменихме нито една дума…
Е, дойде и най-тъжната част за всички лагерници — последната вечер от лагера! За мен обаче тя беше любимата. Както се казва: „Помня я като вчера“. Бяхме голяма група от хора и там беше то — познатото за мен момиче. Но в един момент ставах все по-объркан, чувах как хората я наричат „Дари“, „Дарена“???
Казах си: „Чакай малко, тя не се ли казваше…“
Тогава всъщност се запознах с Дари — срещайки я по най-забавния и днес, откривам, романтичен начин: припознавайки я за друго момиче. Кликнахме си от първия момент и оттам, за много кратко време, тя се превърна от непозната в най-добрата ми приятелка. Освен това се случи нещо, което не ми се беше случвало преди… аз се влюбих. Ама много.
Многословен съм, но ще съкратя историята, макар че става все по-интересна и изпълнена с все по-хубави, но и същевременно по-трудни моменти от живота ми. Нашата… така де, моята вълшебна приказка — трябваше да разбера, че е невъзможна и че се налага да приключи. Ха-ха — един 13-годишен тийнейджър, влюбил се в 17-годишна кака, пред която животът тепърва предстои.
Пътищата ни се разделиха, поради което бях силно разочарован, огорчен и смачкан, но… Голямото „но“ — Бог си знае работата.
Години по-късно Той ни събра по един необикновен начин. Аз чух Неговия глас за първи път да говори ясно вътре в мен, изпращайки ме на място, което днес наричам „Домът на моето сърце“. Започнах да пътувам всяка седмица, а понякога и по два пъти на седмица, няколко години подред — от Бургас до Пловдив и обратно, с така „любимото ми“ БДЖ.
Посадих се в локалната ни църква и започнах да изграждам заветни приятелства, да се уча да бъда уязвим, да стоя под лидерство, да служа, да следвам пример и да раста. Още в началото споделих нараняването и разочарованието си на Дари. Е, спестих ѝ частта с влюбването отпреди години (макар че тя знаеше, все пак бях много явен), но започнахме взаимоотношенията си по нов начин — с абсолютно никакъв романтичен интерес от двете страни.
Изградихме едно чисто и искрено приятелство, докато в един момент, години по-късно, то израсна в нещо много по-красиво. Открих, че тя притежава всичко, което търся у човека до себе си, и най-важното, основата — тя беше моят най-близък приятел, момиче.
Един от ключовите моменти бяха думите на един от моите пастири — пастир Руми. Те звучаха така: „Кико, като сте толкова добри приятели с Дари, защо не продължите да си приятелствате в брака?“ Благодаря ти, Руми! Обичам те!
Няма как да забравя тези думи или да не бъда благодарен за тях. Те бяха пълни със сила и насърчение и ми помогнаха да премина от мястото на „това не е възможно“, до това да преодолея страховете си и да действам по един правилен и вече романтичен начин по отношение на Дари.
Периодите след това не бяха лесни, но бяха изключително интересни и предизвикващи растеж — както у мен, така и у Дари.
Днес съм благодарен, че макар и да отне дълго време, изпълнено с различни предизвикателства и сезони, Бог ми подари един от копнежите на моето сърце — моя подарък и съпруга, Дари.
Дари:
Аз накратко мога да кажа, че всеки път, когато слушам Кико как разказва нашата история, си припомням отново, че Бог наистина има страхотно чувство за хумор. Истината е, че през целия си живот твърдях, че няма никакъв шанс да се омъжа за човек, който е по-малък от мен… оказа се, че Кико „им скри шапката“ на всички останали – и по-големи, и по-мъдри, и по-опитни (ха-ха).
Пътят ни към това да станем официално семейство беше едно много динамично, вълнуващо, предизвикателно и изграждащо приключение. Благодарна съм на Бога, че въпреки всичките ми страхове, несигурности и въпроси от типа: „Дали това е човекът за мен?“ и „Готова ли съм да се посветя за цял живот?“, избрах да скоча смело и да кажа „да“ на моя най-добър приятел.
И ако трябва да отговоря съвсем накратко – макар че е трудно – единственото, което ни доведе до това да сме семейство, е, че и двамата избрахме смело да кажем „да“ един на друг, да се доверим на Бога и всеки ден съзнателно да избираме да се обичаме, уважаваме, почитаме и да се забавляваме заедно до края на живота си.
Библията казва, че бракът е между един мъж и една жена. В църквите има много младежи. Как да избере човек? Как избрахте лично вие? Имахте ли списък с предпочитания или задължителни качества, които бъдещият ви партньор трябва да притежава?
Кико:
Това може би са едни от най-задаваните въпроси на един несемеен — така беше и за нас. Как да намеря Божието най-добро? Как да разбера дали е правилният/правилната? Трябва ли да имам стандарти?
В своето търсене открих няколко ключа, които положиха основата ми и дадоха отговор на въпроси от този тип, които години наред се въртяха вътре в мен. Много могат да се разгърнат, но само ще ги нахвърля:
Божият най-добър партньор за мен е този, когото аз избирам.
На английски звучи супер: “The one is the one you choose”. Бог идва и става свидетел на избора — на завета между двама души.
Винаги има по-добро.
Винаги има по-красив, по-забавен, по-харизматичен, по-посветен, а и да не забравяме — някой, който изкарва повече пари.
Въпросът не е дали има някой, който е „по-по-най“ от друг. Правилният въпрос отново е: „Кой е моят избор?“ и „Готов ли съм да го отстоявам докрай?“
Едно от най-силните ми лични откровения е това — любовта е избор.
Здравият брак се гради на основата на искрено и чисто приятелство.
Не че не вярвам в любовта от пръв поглед, но тя почти винаги е базирана на външност, а това не е достатъчна причина за действие.
Трябва да има външно привличане.
На пръв поглед изглежда, че си противореча, но всъщност не е така. Това просто е другата страна на монетата. Не би трябвало да избираме партньора си или да се женим/омъжим на база външност, но това не означава, че външното привличане не трябва да съществува. Просто то не бива да бъде единственият стандарт или номер едно водещ фактор.
Имай здравословни стандарти.
Не визирам списък с десетки неща, които дори самият аз не покривам. Говоря за здравословна равносметка: Какъв искам да бъде партньорът, който застава до мен, за цял живот?
Моят списък звучеше така:
Да вярва в Бога и да Го обича.
Да Му служи страстно и всеотдайно.
Да бъде най-близкият ми приятел — момиче.
Да е припознала лидери в живота си, от които да се учи.
Да имаме еднакъв набор от убеждения, морали, вярвания и ценности.
Да е забавна.
Да ме привлича външно.
Най-важното тук е, че за всеки един от тези стандарти първо аз нося отговорността да ги живея и покривам.
Имай здравословни граници.
Имайки ясно разчертани граници, това ще ти помогне да опазиш сърцето си. Не прави компромис с най-скъпоценното ти и търси партньор, който пази своето сърце и е страстен/страстна да пази твоето. (Притчи 4:23)
Не се жениш за потенциал. И не си спасител.
Много от споделените дотук ключове научих в разговори с моите младежки пастири — Краси и Преси. Те никога не са ме оставяли да се лутам и винаги, когато съм търсил помощта им, са били до мен. Може би това са две от причините да ги поканим да ни бъдат кумове на нашата сватба — любов и подкрепа.
Едно от нещата, които силно се заби в мен, беше един цитат на Преси: „Ти се жениш за личност, не за потенциал.“
Ооо, значи той/тя може да е много красив, забавен, посветен и да покрива много от очакванията ми, но ако в основата си има нещо, с което не трябва да се прави компромис, а при него/нея то е стил на живот и само потенциал за промяна, то тогава не е мъдро да действам.
Дари:
О, това е любимият въпрос на всеки християнски лагер (ха-ха-ха).
Истината е, че да – със сигурност съм имала „списък“ или по-скоро стандарти за човека до мен. Но не до такава крайност, че да не мога да дам шанс на реален човек с реални слабости и силни страни.
Родителите ми винаги са ме учили да се моля за бъдещия си партньор – да го благославям там, където е, и в периода на „чакане“ да не съм пасивна, а активна. Да работя върху себе си, да израствам, да се уча, да изграждам характер. Да имам стандарти не само на думи, а и в начина си на живот.
Това ми помогна с времето да разпознавам, да отсявам и да преценявам на кого бих дала шанс за опознаване. Бих насърчила всеки млад човек да не търси „перфектния партньор“, а самият той да се стреми да бъде такъв.
И двамата сте израснали и възпитани в силни и задружни семейства. Родителите ви са посветени християни, които са пример за подражание в евангелския свят в България. Писанието говори още за отделяне и привързване. Понякога е невъзможно физически да се отделим от родителите си. Трябва ли да го направим духовно и емоционално? В какъв смисъл?
Кико:
Обичам и почитам — и се уча все повече да обичам и почитам — както биологичните ми родители, така и тези, които Бог ми подари „в комплект“ заедно с Дари. Прекрасно е, че в Ефесяни 6:2 се казва, че имам обещание, свързано с това мое решение и действие.
Силно вярвам, че мъжът и жената — както като несемейни, така и като семейни — трябва да бъдат свързани със своите родители, както и с тези, които са избрали за свои духовни родители. Вярвам, че именно по родовата линия тече благословението и наследството. Същевременно съм убеден, че както двамата партньори, така и родителите, трябва да се учат да поставят здравословни граници помежду си.
Все още съм нов в това пътуване, но съм избрал да прегърна процеса — да се уча, да израствам и да стоя здраво стъпил на моята основа: почит и любов. Само да си се похваля — ние с Дари, напук на всички вицове и смешки, наистина обичаме, почитаме, забавляваме се и се разбираме прекрасно с нашата свекърва и тъща. Ха-ха, това е доказателство за много хора, че Бог върши чудеса и днес.
Дари:
За нас „отделянето“ никога не е означавало прекъсване на връзката с родителите ни. Напротив – ние много почитаме нашите семейства и вярваме, че носим духовно наследство, което не трябва да се загуби, а да се продължи и развие.
По-скоро отделянето е въпрос на приоритети и зрялост. То означава, че вече изграждаме собствено семейство, със свои решения, отговорности и посока, но стъпвайки върху основата, която родителите ни са положили. Ние не се отделяме от тях, а се привързваме един към друг, като продължаваме ценностите, вярата и любовта, които сме видели у дома.
За нас е важно да има здравословна емоционална и духовна яснота – че мнението на партньора ми е водещо, че решенията ги взимаме заедно и че Бог е в центъра. В същото време се радваме искрено на близостта с родителите си – обичаме да прекарваме време с тях, да се смеем, да се забавляваме и да се учим от опита им.
Вярваме, че когато има почит, любов и правилни граници, отделянето не разделя, а умножава – поколения, които вървят заедно, но всяко със своята отговорност и призвание.
Вие сте младоженци. Какво откривате до момента един за друг? Какво ви помага, когато сте изправени пред трудности?
Кико:
Да, вече четири месеца се наслаждавам на прекрасната компания на моята любяща съпруга. Откривам, че Бог ми подари в нейно лице Неговото най-добро — нещо, което не може да се сравни с нито едно мое човешко очакване. Откривам също, че не можем един без друг и че сме чудесни помощници един на друг, особено в кухнята.
Относно конфликтите, не мога да кажа, че не присъстват, ама все пак сме се събрали двама образа със силни характери… забавно ни е. Това, което ни помага в трудностите, е да не бягаме от конфликта, да комуникираме и то много, и да молим за помощ както когато ни е трудно, така и когато ни е лесно.
Дари:
От моя „огромен“ опит от четири месеца (ха-ха-ха) откривам все повече малки неща, които ми потвърждават, че съм направила най-добрия избор. Преоткривам Кико в области, в които преди не съм го виждала, или не съм очаквала да го видя в тази светлина.
Откривам, че той е най-големият ми насърчител, опора и най-доброто другарче – за смях, танци и сълзи 24/7. Преоткривам и себе си – неговата честност и искреност ме учат да бъда още по-уязвима и открита.
Когато сме изправени пред трудности, много често ни помага просто една прегръдка. За мен тя носи сигурност – че този човек е с мен, обича ме и независимо от всичко, ние сме заедно в това. А след това идва и добрата, честна комуникация.
Служението е неизменна част от християнския живот. И двамата сте надарени в областта на музикалното служение или хвалението. Как ви свързва музиката?
Кико:
Музиката най-вече ни свързва в това, че постоянно измислям freestyle песни за нея, които ѝ пея на фона на различни музикални стилове, а тя се забавлява с мен… и то доста. Освен че обичаме да се забавляваме по този начин, всеки месец аз имам честта да свиря на барабани, поне веднъж с един от любимите ми водачи на хваление и поклонение, която така се случи, че се омъжи за мен.
Сериозно — Дари не просто пее, тя вика, скача, свири, танцува и пророкува с пробивна сила и помазание, а аз имам привилегията да я следвам и да ѝ се наслаждавам, докато тя следва Светия Дух и сваля Небето на Земята.
Като порасна, искам да приличам на нея… или тя на мен — ще видим, ха-ха.
Дари:
Музиката ни свързва по най-нормалния възможен начин.
Да, чрез нея служим и се покланяме на Бога, но също толкова често просто сме си вкъщи и си правим мини концерт – пеем, танцуваме, смеем се и се забавляваме.
Тя е част от ежедневието ни и от начина, по който прекарваме време заедно. Музиката ни събира както в по-дълбоките моменти, така и в най-леките и смешни ситуации. И честно казано, много обичаме този баланс – между служение, радост и просто това да сме си двамата.
Какво бихте посъветвали младите хора или ваши връстници, които се страхуват от обвързване?
Кико:
Бих ви посъветвал да се обградите със среда, която е страстно влюбена и посветена на Исус — хора, които са избрали да бъдат обучаеми и са се отдали на процеса на растеж. Бъдете хора с високи стандарти (не правете компромис със себе си, пазете сърцето си) и разпъвайте егото си ежедневно.
Изграждайте заветни приятелства и имайте очи за приятелите си — не по плътски, а по искрен и любящ начин. А кой знае, може би именно в някой твой приятел или приятелка се крие партньорът ти за цял живот.
Дари:
Бих им казала, че страхът е нормален. Бракът не е малко нещо и не е за хора, които не чувстват. Но страхът не трябва да бъде този, който взима решенията ни.
Обвързването не е загуба на свобода, а възможност да обичаш по-дълбоко, да израстваш и да бъдеш огледало за някой друг.
Перфектен момент няма, перфектни хора няма – има само хора, които избират да обичат въпреки страха.
Пожелайте нещо на нашите читатели за Седмицата на брака!
Кико:
Пожелавам ви да не спирате да бъдете автентични и да откликвате на скандалната, безусловна любов, която ни беше дадена в Исус Христос. Да я разпръсквате в семейството си, в църквата си, сред приятелите си, а ако сте женени — към партньора си, и ако имате деца — към децата си.
Дари:
Пожелавам ви смелост – да обичате истински, да прощавате бързо и да не се отказвате един от друг. Нека бракът не бъде просто статус, а място на сигурност, растеж и радост. И нека винаги помните, че любовта е избор, който си струва да правим всеки ден.