Светът изобилства с безброй любовни истории, голяма част от които са красиви и вдъхновяващи. В Седмицата на брака, по вече отдавна установена в България традиция, тези истории биват споделяни. Намирам това споделяне за необходимо – всяка лична история има силата да говори, да провокира, да вдъхновява и да насърчава по личен начин. 

Любовните признания, отправени от млади влюбени един към друг, особено когато са придружени  с красиви снимки, несъмнено вълнуват, предизвиквайки често нежни усмивки и замечтани въздишки. За мен лично обаче, най-вдъхновяващите истории са онези тихите, нетърсещи внимание, които говорят с личния си пример, без да убеждават с думи. Истории на хора, по чиито лица времето е оставило своите белези, но чиито очи не са загубили блясъка си. Любов, преминала през неизбежните бури, неочакваните турбуленции и нередките земетръси на живота. Да устоиш въпреки трудностите. Да избереш да обичаш въпреки изпитанията. Да избереш грижата за другия пред грижата за себе си. Да се раздаваш,  без да очакваш нещо в замяна. 

След празника на влюбените и седмицата на брака, бих искала да изразя своята огромна благодарност и признателност към моята МАЙКА, Фикия Миланова.  Жена с бляскав ум, огромни таланти, избрала скромен живот, посветена на семейството си, но вдъхновила много хора по пътя си. Майка на четири деца, невероятна домакиня и ходеща енциклопедия. Тези дни, бях провокирана да си припомня ценностите, които ми е предала. Осъзнах колко много са те. Почувствах необходимост да ги споделя – намирам ги за особено необходими в контекста на времето, в което живеем.

Благодаря ти, мамо, за личния пример, за това, че ми показа силата на истинската жена – крехка, нежна, понякога ранима, НО устойчива на бури и несломима.  

Благодаря ти, че ми показа тайната на това как да откривам стойностното, красивото и непреходното и как да ги съхранявам в живота си! 

Благодаря ти, че ми предаде любовта към изкуството, към красивата (сякаш вече почти забравена) класика, към бутиковата музика, към дълбочината в литературата, към неописуемия начин, по който киното може да докосва човешката душа. 

Благодаря ти, че ме научи да избирам приятелите си не според материалния им статус и кариерен успех, а спрямо съкровищата, които носят в сърцето си.

Благодаря ти, че ме научи да разпознавам малките големи хора в тълпата, сред шумните улици, в големите катедрали… и да ги виждам като бисери… 

Благодаря ти, че ме научи да показвам милост и да прощавам. 

Благодаря ти, че ме научи, че истинската милостиня и благотворителност се прави в тайно, без показност и самоизтъкване, за да бъде запазено достойнството на човека и за да може „Отец, който вижда в тайно, да въздаде наяве“. 

Благодаря ти, че ми показа още когато бях дете карикатурата на Илия Бешков „Срещнаха се, без да се познаят“, (свещеникът в луксозна лимузина, който се разминава с Христос на магаре). 

Благодаря ти, че разсъждавахме върху нея. 

Благодаря ти, че ме научи да различавам сатирата от сарказма. 

Благодаря ти, че ме научи да различавам осъзнатата вяра от законническата религия. 

Благодаря ти, че ми показа, че в Библията никъде не пише за Православни, Католици или за Протестанти и че тези разделения са човешко дело. 

Благодаря ти, че ми обясни в най-ранната ми детска възраст смисъла на библейския стих „по плодовете им ще ги познаете“. 

Благодаря ти, че чрез личния си пример ми показа широката си скроеност – едва ли е имало друга сватба като вашата – православен свещеник с ортодоксални одежди да води сватбена церемония в сградата на протестантска църква. И не само това – католически свещеник, редом до православния да благослови с молитва младоженците след церемонията. 

Добре си осъзнавала колко дръзка е тази постъпка и си била наясно с възможните последствия (които не са закъснели), но това не те е спряло.  Не знам дали си даваш сметка, че си творила история – едва ли има друг подобен опит за обединение на християни в България. 

Благодаря ти, че ме научи да обичам!  

Благодаря ти, че ми показа силата на прошката! 

Благодаря ти, че не спираше да изявяваш пред нас (децата ти) силата и красотата на домашния уют. Тази сила и красота бяха толкова притегателни – те ни събираха като семейство на кръглата маса в трапезарията всяка вечер.

Благодаря ти, затова че не спираш да изразяваш любовта си към татко всеки ден – това не е просто безценен пример, но и безценен подарък. Грижите ти за него, особено в контекста на масивния инфаркт и последвалите няколко инсулта (които едва не отнеха живота му), са достойни за възхищение. 

Благодаря ти, че ме научи да търся Истината и да се стремя към нея. 

Благодаря ти, че разви сетивата ми спрямо манипулацията – във всичките ѝ форми! 

Благодаря ти, че създаде в мен непоносимост към посредствеността! 

Благодаря ти, че ме научи да отстоявам принципите си и да защитавам позициите си, дори когато моето мнение е различно от това на ВСИЧКИ около мен. 

Благодаря ти, че ме научи никога да не се ръководя от принципа „Ама всички правят така!“.

Благодаря ти за съвета, който даде на моя брат-близнак, когато бяхме още деца, а ти се опитваше да ни подготвиш за живота, като особено много наблягаше на разликата между истината и лъжата. Ти му каза: „Не си мисли, че когато сатана се появи в живота ти, той ще те изплаши с вида си. Напротив. Най-вероятно ще бъде облечен в рокля и ще бъде гримиран добре“. Никога няма да забравя онези твои думи. Аз намерих своето приложение на тях в живота си. 

Благодаря ти, че ме научи на вяра!

Благодаря ти, че ми показа значимостта на Надеждата!

Благодаря ти, че ме научи да бъда благодарна за всичко, дори за изпитанията.

Винаги съм се възхищавала всеки път, когато ти се налагаше да отговаряш на въпроса, отправен към теб от приятели и познати: „Как си, как се справяш?“. Твоят отговор беше винаги един и същ: „Благодаря на Господа, добре съм. Той дава сили за всичко!“. 

Благодаря ти, че от най-ранна детска възраст, (от позицията си на учен в областта на микробиологията и биохимията) ми доказваше, че не същестествува противоречие между вяра и наука, въпреки агресивната пропаганда по онова време, която продължава с особена ярост и днес. 

Благодаря ти, че ми разказа за Луи Пастьор и неговата непоколебима позиция. Запомнила съм диалога от онова интервю, от онази научна конференция. 

„Г-н Пастьор, кажете ни, как така учен от вашия ранг изповядва вяра като на бретонски селянин?!

„Уважаеми г-не, позволете ми да Ви поправя. Вярата ми е като на бретонска селянка!“

Благодаря ти, че ме научи какво значи смирение – водена от любовта си на майка (готова на всичко за да осигури храна на четирите си деца). Ти не се поколеба да се преквалифицираш като учител (в началото на 90-те, когато държавата затвори отдел „Наука“ в университета, в който ти работеше. Впрочем държавата тогава нямаше никакъв бюджет за наука, така че ти започна да работиш като обикновен учител по биология. Това слизане надолу в кариерата не се оказа особена драма за теб – справяше се блестящо. А вдъхновението, което беше за своите ученици, е видно и днес – някои от тях все още те търсят, за да ти кажат „Благодарим Ви, госпожо!“. 

Благодаря ти, че ме научи, че големите победи се извоюват на колене. 

Мога да пиша още толкова много!

Спирам дотук. 

Ако успея да предам на дъщерите си една малка част от това, което ти си предала на мен – ще бъда щастлива. 

Благодаря ти, мамо!

Обичам те!

Автор: Надежда Кирякова