Възложете на Него всичките си грижи, защото Той се грижи за вас.

1 Петър 5:7

Има моменти, в които умът ми се опитва да се справи с утре, преди днешният. ден дори да е завършил. Започвам да премислям резултатите, подготвям се за разговори, които може и да не се случат, и се подготвям за проблеми, които може никога да не дойдат.

Отначало се чувствам отговорна. Но малко след това се чувствам изтощена. Обикновено тогава усещам Бог да шепне: „Не си създадена да носиш грижите си сама. „

Тревогата ме убеждава, че всичко зависи от усилията ми. Пита ме дали мисля достатъчно усилено, дали планирам достатъчно внимателно или дали съм нащрек достатъчно дълго, за да мога да предотвратя разочарованието. Но има разлика между това да си отговорен и да се опитваш да бъдеш суверен.

Само Бог е суверен.

Да избера да разчитам на Него не означава, че се отказвам. Просто се връщам на правилното си място. Признавам, че зрението ми е ограничено, но Неговият поглед достига далеч отвъд това, което мога да си представя. Когато разхлабя хватката си за резултатите, правя място за Неговата сила да ме поддържа.

Страхът има тенденция да изпреварва всичко, рисувайки картини без Бог в тях.

Вярата спира страха и помни, че Той вече стои във всяко „утре“. Ситуацията, която ме държи будна нощем, не Го е хванала неподготвен. Детайлите, които не мога да разрешя, не са извън Неговия обсег.

Мисля си за сезоните, в които някога се чувствах на предела на силите си.. Имаше дни, в които бях сигурна, че няма да успея.

И все пак…

Като днес например..

Силата дойде.

Помощта пристигна.

Това не беше съвпадение. Това беше вярност.

И същата тази стабилна вярна ръка работи дори и сега.

Понякога пробивът е силен. Друг път е тих.. но винаги спокойствието замества възела в гърдите.

Посоката става по-ясна. Силата се издига вътре в мен преди обстоятелствата да се променят около мен. Бог често укрепва сърцето ми, преди да промени ситуацията ми.

Чакането може да е неудобно, но не е загубено. Има цел в паузата. Той подрежда парчета, които не мога да видя и ме предпазва от резултати, които няма да ми послужат, а могат и да ми навредят. Времето в Неговите ръце никога не е безцелно.

Така че си казвам в този вечерен час:

Прегърни своето сега, а не своето тогава или измисленото от теб утре.

Дишай дълбоко!

Освободи това, което си хванала толкова силно. Постави го обратно, където му е мястото.

Този, който те е довел до тук, не се е уморил. На него може да се разчита. Той е внимателен. Той е добър.И Той отново ще разкрие своята вярност и надеждност по начин, който не оставя съмнение.

Каквото и да стане „неправилно“, е проправен път към това, което е правилно.

Довери се на Бога!

Той има теб!

Неговата милост е нова всяка сутрин!

Неговите обещания не се провалят!

Нека сърцето ти намери спокойна увереност, докато почиваш в Него тази вечер!

А това, което е „утре“, е вече в Неговите ръце.