Християнството е мироглед, който се отнася с огромно недоверие към човешката природа и в същото време поддържа невероятно оптимистичен възглед за човешката съдба. От една страна – падналата човешка същност е способна на безумие, злотворство и саморазрушение. От друга – удивителната Божия благодат ефективно изкупва човешкото падение и ражда ново начало в човека, което макар и крехко първоначално, се оказва достатъчно устойчиво да надделее над себичната човешка природа и да преобрази човешката личност в единение с Христос.

Следва едно от най-сериозните предупреждения на Христос към хората, което има предвид именно описаното горе. Моля да не го приемате единствено като критика на източните религиозни практики, макар че добре показва проблема там. То е насочено преди всичко към тъмната страна на духовната традиция, в която културна среда е роден самият Исус, но също е добре да се чуе от целия спектър на християнството и особено от християнската традиция, на която самият аз принадлежа (евангелското християнство).

Тщеславието, себелюбието, егоцентричността, насладата от контрола над други човешки същества са характеристики на падналата човешка природа и често остават дълбоко скрити дори при ярка отдаденост на каузи, огромна енергия и впечатляващи резултати. На един етап обаче тяхната тежест смазва както човекът движен от тях, така и онези, които го следват.

Лекарството е да се отнесем сериозно към тези думи на Христос. Така е милостиво към нас, милостиво е и към човека, движен от тази скрита мотивация.

Матей 23:8-10

Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.