Скъпи читатели,
Споделяме с Вас интервюто на Лъчезара Йосифова с Милан Маринов. Toе е доктор на техническите науки в Техническия университет в Карлсруе в Германия. Ръководил e европейски проекти с участието на учени от различни държави.
Д-р Маринов, благодаря ти, че прие да си наш събеседник! Ти обичаш да изследваш Божието Слово. Неотдавна стартира твоя интересна рубрика в YouTube, в която разглеждаш Посланието на ап. Павел към римляните. Би ли споделил повече за нея?
Д-р Милан Маринов:
Посланието към Римляните за мен лично отключи тайната на Божията благодат и нейното спасително и освещаващо действие в човешкото сърце. С това започна моето лично духовно пътешествие — и затова рубриката се нарича „Пътешествениците”. Името е вдъхновено от алегорията на Джон Бънян „Пътешествието на Християн”: поканата е да вървим заедно, като Християн и Верен, по Пътя към Небесния Град. Всеки епизод е една станция по този път.
В духовното пътешествие знаем крайната цел, но не знаем всички междинни станции. Когато Бог ни покаже една стъпка и ние я направим с вяра, Той ни показва и следващата. Ако само стоим пред картата и умуваме, без да правим практически стъпки на вяра, истински напредък няма.
Затова тази рубрика не е цялостен богословски коментар стих по стих, а споделяне на практически прозрения, вдъхновени от трудове на богослови от трети до двадесети век — от Ориген, който пише първия коментар към Посланието, през Йоан Златоуст, който настоявал да му прочитат Посланието всяка седмица, през Мартин Лутер, който го наричал ежедневен хляб за душата, а така също и съвременни автори.
В един от епизодите например разказвам как като студент в София преживях хиперинфлацията от 1997 г. — спестяванията на хората бяха заличени за седмици, докато кредитни милионери се обогатяваха за чужда сметка. Посланието към Римляните ни обяснява, че тази спирала на поквара не е случайна, а има духовен корен. В друг епизод изследваме връзката между наука и вяра — защо великани като Нютон, Паскал и Фарадей са изграждали науката си върху истината за Твореца. Разглеждаме и тройното действие на Христовата кръв — как тя руши стената на разделението, укротява бурята на съвестта и побеждава обвинителя. А епизодът за вярата — Sola Fide — беше записан на живо в моята родна църква във Велико Търново и е най-гледаният досега: в него откриваме изгубената лекция на Лутер по Римляни, преоткрита едва след 400 години, и ножицата на К. С. Луис — че вярата и делата са като двете остриета, които не могат да режат едно без друго.
Моята молитва е слушателите да чуят призива на Божията благодат и да се одързостят да направят следващата стъпка на вяра. Защото всяко пътешествие започва с една-единствена стъпка.
Доктор си на техническите науки в Техническия университет в Карлсруе в Германия. Ръководил си европейски проекти с участието на учени от различни държави. Кое е по-важното от предишните и настоящите ти проекти?
Д-р Милан Маринов:
От 2007 г. досега не съм спирал да работя по научно-технически изследователски проекти — някои европейски, други федерални в Германия. От няколко години фокусът ми е в областта на адитивното производство с металургичен прах. Приложенията са в медицината, машиностроенето и други браншове: експериментираме с изкуствени коленни стави, които са точно индивидуално копие на здрава става, с електромотори за електрически автомобили и бъдещи модели на влак-стрела. Материалите са стомана, титан, алуминий. Моята конкретна задача е разработката на изкуствен интелект, който следи производствения процес, разпознава дефекти за части от секундата, и ги поправя.
Машините, които използваме, са удивителни — създават реални продукти от метал чрез светлина и прах. Това ми напомня за разказа за Сътворението: Бог каза „Да бъде светлина!” и стана светлина, и след това създаде всичко останало. Ако сте гледали сериала на Amazon „Властелинът на пръстените: Пръстените на властта” — началото на всеки епизод, където светът бива сътворен чрез песента на Айнурите — производственият процес във визуален аспект силно напомня тези сцени.
Но кое е по-важното? Без да навлизаме в големи богословски дълбочини, Мартин Лутер е казал, че обущарят служи на Бога като прави здрави обувки. Първата линия на духовно служение на всеки вярващ християнин е да си върши работата добре.
Преди да кажем, че служим добре на Бога, Когото не виждаме, нека се запитаме дали служим добре на хората, които виждаме. Но служението не свършва дотук. Запознанствата на работното място ни дават възможност чрез личен пример, а когато ни попитат — и чрез слово, да достигнем хора, които иначе не биха чули Евангелието.
Колеги започват да задават въпроси, завързват се разговори и дискусии, които в друга обстановка не биха били възможни. Християнството е преди всичко лично следване на Христос и затова се предава и усвоява най-добре чрез задълбочени лични контакти.
В личен аспект, едно от най-големите благословения на точните науки е, че бързо и ефикасно научават на смирение този, който е готов да се учи. Грешките в начина ни на мислене биват неминуемо наказвани от природните закони, които Бог е постановил, и от математиката, която ги описва. Това ни учи да виждаме границата между това, което разбираме, и това, което не разбираме, малко по-ясно.
А четейки Библията и вярвайки в живия Бог, когато изучаваме творението Му, започваме да виждаме илюстрации на духовни истини, които иначе биха ни убегнали. Да си спомним, че Господ Исус Христос не беше юдейски богослов, не беше книжник или фарисей, а дърводелец — и голяма част от поученията Му се състоят от притчи, илюстрации от Творението. Между другото, притчите на Господа, записани в Евангелията, бяха любимото четиво на баща ми, пастор Димитър Митев.
За теб се молим повече от 20 години в нашата Международна Християнска Молитвена верига “Приятели от битката”. В нея издигаме в молитва близо 1000 мисионери и служители от близо 60 страни от всички континенти. Радваме се, че освен научен работник, си и мисионер. Би ли разказал твои свидетелства в тази посока, с които да насърчиш читателите ни?
Д-р Милан Маринов:
Нямам един конкретен момент на призив за “голямо” мисионерско служение. Имам определени случаи, в които Бог ме е призовавал за по-задълбочено служение и за конкретни стъпки.
Ще споделя един пример. Брат от моята църква ми каза, че Бог му е говорил да започна да се моля за колегата в моя офис — когато го няма, да благославям работното му място, полагайки ръце. Това беше сравнително лесно, защото колегата обичаше вечерно време да си хапва и пийва изобилно, а сутрин се успиваше и идваше късно. Направих го. Малко след това въпросният колега дойде директно при мен и ми каза: „Милане, зная, че си библейски човек. Разкажи ми за вярата си.”
Това дойде като гръм от ясно небе. Говорим за човек, който иначе е скептик и присмивател и винаги избягва задълбочени лични разговори. Оттук тръгна сериозен разговор за Евангелието и за следването на Христос. Оказа се, че колегата колекционирал исторически издания на Библията, но не я чете — и когато чете, не разбира как Евангелието се отнася лично до него.
Братът от църквата не знаеше нищо за този човек, а аз до този момент не бях видял никакви признаци за интерес към вярата. А колегата, разбира се, не знаеше нищо за моите молитвени сесии на неговото работно място. Бог свърза нещата по Своя начин.
Подобни преживявания имам и с колеги учени, от държави, в които Евангелието не се разпространява свободно. Покрай работата и личните контакти Бог отваря врати за споделяне на Благата Вест и за съпровождане на тези хора в тяхното духовно пътешествие.
Друга форма на мисионерско служение е YouTube рубриката „Пътешествениците” за Посланието към Римляните, за която вече споменах. Тя достига хора от различни страни и поколения — хора, които може би никога не биха прекрачили прага на църква, но които чрез интернет могат да чуят Евангелието в спокойна обстановка, в свое време и темпо. Водя също фейсбук група „Систематичен прочит на Библията”, в която прочитаме цялата Библия по веднъж всяка година, следвайки канонични, хронологични или тематични планове.
Молитвената верига „Приятели от битката” е била силна духовна подкрепа за мен и за семейството ми през годините и съм дълбоко благодарен за нея.
В момента темата за молитвата ме занимава по-интензивно. Интересува ме един позабравен аспект: молитвата като духовен труд, като служение за изграждане както на отделния вярващ, така и на църквата. Молитвата е за църквата това, което научните проекти са за индустрията — систематичен, целенасочен труд, който променя перспективата ни и ни научава да виждаме себе си, другите и заобикалящия ни свят така, както Бог ги вижда. Молитвата пробива стената на нашето духовно невежество и чрез нея получаваме сила за служение. Без духовно прозрение от Бога, без силата на Бога, църквата няма как да е жива и ефективна. През вековете е имало християнски автори, които са били силни молители и са изследвали молитвата задълбочено. Изследвам трудовете на такива автори и се старая лично, а и заедно с други братя и сестри, да прилагам наученото.
Февруари е месецът на семейството. С какво най-често се насърчавате в семейния ви живот с твоята съпруга Йоана? А какво най-често съветвате дъщеря ви Ана, как тя ви насърчава като родители? Би ли споделил с нас свидетелства от тази толкова важна сфера на живота — семейната…
Д-р Милан Маринов:
Апостол Павел е казал, че някои почитат определени дни и празници, а други почитат всеки ден еднакво. Ние сме от групата на тези, за които всеки ден и всеки месец е празник на семейството. Взаимно се насърчаваме, помагаме си, споделяме товара си и при трудности заедно търсим Божията подкрепа.
Заедно имаме редовно семейна църква, в която Ани участва дейно. Пеем, хвалим Бога заедно, четем Словото и се молим. Ани е на единадесет години и помага с прочита, с песните, с молитвата. Записва си на картончета молитвените нужди на познати, приятели и съученици, болни и страдащи хора, и заедно се молим за тях.
Ани с нейната все още детска логика често има проницателни духовни прозрения, които ни изненадват и ни напомнят за това, което Господ каза: „На такива е небесното царство.” Не само тя се учи от нас, но и ние се учим от нея в светлината на Божието Слово.
Едно кратко свидетелство: Преди няколко години се наложи да си търсим квартира. Търсенето обикновено продължава месеци, защото ситуацията на пазара е драматична и няма достатъчно жилища, а ние нямахме толкова време. Десетки семейства кандидатстват за едно жилище. Представихме нуждата в църквата, молихме се — и точно седем дни след началото на нашето търсене намерихме подходящо жилище и получихме устно потвърждение. На десетия ден вече имахме подписан договор.
Помня една твоя статия от 2008 г., озаглавена „Тесният път”. В нея ти споменаваше за духовното пътешествие и Божието Слово, за неравности по пътечката, прескачане на пътечката… И правеше паралел с грамофонната плоча. Как би описал този паралел? Въпросът е винаги актуален вече 20 века — за тесния път…
Д-р Милан Маринов:
В тази статия от 2008 г. сравнявам живота на вярващия човек с грамофонна плоча. Бог е Композиторът — Той е написал музиката и е определил дължината ѝ, размера на плочата, възможностите на грамофона и скоростта, с която трябва да се върти. Браздите на плочата са тесният път, по който иглата трябва да върви точно, за да се чуе музиката.
Всеки ден сме поставени пред множество избори, а алтернативите често изглеждат не черни и бели, а сиви. Завоите, които правим по тясната пътека, съответстват на нашите решения — завой надясно означава „да”, завой наляво означава „не”. Целта не е просто да се научим да правим завои, а да придобием мъдрост как да ги правим така, че да останем в тесния път.
Особено важно е темпото — оборотите на плочата. Някои плочи са създадени да се въртят с 33, други с 45 оборота. Бог е определил всеки от нас да тича с определено темпо. Някои са създадени да тичат бързо, други Бог е надарил да са по-бавни, за да могат да носят по-тежък товар и да помагат на другите. В зависимост от мястото, до което сме достигнали в пътешествието си, може да се наложи Бог да ни задава различно темпо — понякога трябва да бягаме бързо от изкушения, друг път да вървим с нормално темпо и да носим кръста си, а понякога да вървим бавно и нащрек, за да реагираме навреме на атаките на Врага.
Какво ще стане, ако грамофонът реши да се върти с произволна скорост — както на него му харесва? Ту бързо, ту бавно. Няма да се чува музика, а виене. Няма да прославим Бога, а ще покажем на заобикалящия ни свят една изкривена представа за Него. Цар Саул е точно такъв пример — той не се съобрази с темпото, което Композиторът беше задал, изпадна в страх и превърна молитвата и богослужението в празна формалност.
Тесният път изглежда еднообразен и самотен по човешки погледнато, но той ни води към новия свят на Бога, който надхвърля всички човешки представи и мечти. По тясната пътека няма място за криволичене насам-натам — имаме само три възможности: напред, назад или застой. И когато следваме тесния път, духовният ни поглед се изостря, множеството алтернативи автоматично се свеждат до няколко безопасни възможности, и решенията стават по-прости.
Нека хората около нас чуят симфонията, която Бог е записал върху нашата плоча!
С кой стих от Библията ще поздравиш читателите ни за 2026 година?
Д-р Милан Маринов:
Ще поздравя читателите с Римляни 12:1-2:
„И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля — това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.”
Този стих е преломната точка на Посланието към римляните — едва след единайсет глави, в които апостол Павел полага основите на вярата и познанието на Христос, идва призивът за пълно посвещение. Не от задължение, а „поради Божиите милости” — от благодарност. Моята молитва за 2026 г. е всеки от нас да познае от опит Божията воля — не теоретично, а практически, крачка по крачка, по тесния път на пътешествениците.
Автор: Лъчезара Йосифова