В Проповедта на планината, която спокойно може да се нарече гръбнак на практичното християнство, Христос задава въпрос, който отрезвява и връща към същността на доброто:

„Какво повече правите от другите?“ (Мат. 5:47)

Ако няма разлика – има ли смисъл от претенцията?

Ние хората сме така устроени, че ако някой прави добро, веднага го определяме като „добър човек“.

И точно тук Христос разбърква понятията.

Той казва, че хората, които тогава са смятани за морално съмнителни – езичници и бирници, също са правили добри неща.

Но това са били избрани добрини.

Добрини към своите.

Към заслужилите.

Към онези, които могат да се отблагодарят.

Добрини, които по някакъв начин могат да бъдат осребрени.

Стихът е неудобен, защото не пита в какво вярваш, а какво правиш различно.

Претенцията без разлика е просто бранд.

Етикет. Самоописание, което не променя нищо в света.

Ако любовта ни е като на всички;

ако прошката ни стига само до симпатичните;

ако щедростта ни е безопасна и публична;

тогава Христос задава въпроса спокойно и почти иронично:

„И какво точно е различното?“

Смисълът не е в религиозната идентичност, а в излишъка.

В онова „повече“, което няма естествена логика:

– да поздравиш този, който те игнорира

– да помогнеш там, където няма аплодисменти

– да останеш почтен, когато никой не следи

– да обичаш без гаранция за взаимност

Там се появява разликата.

Иначе остава само претенцията.

А претенцията е най-евтината форма на духовност.

Христос не казва:

„Бъдете по-религиозни от другите.“

Казва:

„Бъдете различими.“

Защото светът не се впечатлява от нашите думи за любов.

Той забелязва единствено онези случаи,

в които любовта няма човешко обяснение.

За контекст, думите на Христос в Проповедта на планината звучат така:

„Слушали сте, че е било казано: „Да възлюбиш ближния си, а неприятеля си да мразиш.“Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и молете се за онези, които ви гонят,за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите и праща дъжд на праведните и на неправедните.Защото ако обичате онези, които вас обичат, каква награда имате? Не правят ли това и бирниците?И ако поздравявате само братята си, какво повече правите от другите? Не правят ли това и езичниците?И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“

Матей 5:43–48

Автор: п-р Ангел Пилев