Ориентир за четене: Тази статия разглежда въпроса дали библейското „вино“ всъщност означава гроздов сок и как християните трябва да оценяват употребата на алкохол. Чрез анализ на библейските текстове авторът показва, че Писанието представя виното едновременно като Божий дар и като нещо, с което може да се злоупотреби, поради което темата попада в областта на християнската свобода и личната съвест. Така текстът отхвърля както пълната забрана, така и безкритичното приемане и подчертава нуждата от баланс, отговорност и взаимно ненасъждане между вярващите.
Като цяло можем да кажем, че Библията нито осъжда пиенето на алкохол per se, нито го препоръчва. Употребата на алкохолни питиета е една от „сивите области” т.е. въпрос на лична съвест, но в Библията има много повече от просто индивидуално предпочитание.
Не е ли виното, за което се говори в Библията, просто гроздов сок?
Някои хора смятат, че думите, превеждани като вино, всъщност означават гроздов сок. Но ако това е така, тогава защо има забрана срещу пиянството? Човек не може да се опие с гроздов сок. Първото чудо на Исус е превръщане на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска. Той прави между 120 и 180 галона вино! Напълно сигурно е, че това не е гроздов сок. Йоан казва във 2:10: „Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.” Глаголът преведен като „понапият” почти винаги се използва във връзка с напиване (така както е преведен в нашите български версии). Най-малкото, хората на сватбата, ако не пияни, със сигурно са пили алкохол – в противен случай глаголът тук означава нещо, което не означава на никое друго място[1]. Това има смисъл в контекст. Причината човек да поднесе по-лошото вино по-късно е, понеже доброто вино вече е притъпило донякъде усещанията на хората. Вижте също Деяния 2:14
„те са се напили със сладко вино” – една неправилна забележка, отправена към апостолите, когато те започват да говорят на езици, която цели да обясни необичайното им поведение. Ако те са пили просто гроздов сок това не би имало никакъв смисъл. Все едно да кажем: „Те се държат странно, понеже сутринта са пили твърде много портокалов сок!”
В Библията има и други споменавания на алкохолни питиета. Няколко пъти в първите книги виното и алкохолните питиета са забранени за приелите назорейски обет (виж Числа 6, Съдии 13). Дори гроздовият сок и сушеното грозде (т.е. Стафидите, както днес ги наричаме) са забранени за назореите (Числа 6:3)[2]. Но забраната касае единствено тези, които са приели подобен обет. Ако някой днес твърди, че вярващите нямат правото да пият алкохол по аналогия с назорейския обет (както някои хора наистина правят), те трябва да кажат, че вярващите нямат право и да ядат стафиди.
Отрицателните твърдения за виното показват, че то не е гроздов сок
По-нататък, Библията понякога говори много отрицателно за хората, които изпадат в плен на алкохола или му позволяват да ги контролира, особено до степен на пиянство. Притчи 20:1: „Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.” Виж също Пр. 21:17 (където пиянството и лакомията са осъдени по подобен начин), 1 Царе 1:14; Ис. 5:11,22; 28:1 (пиянството е осъдено); 28:7; 29:9; 56:12; Ер. 23:9; 51:7; Йоил 3:3. В Новия завет отбележете Ефесяни 4:8: „не се опивайте с вино”); 1 Тим. 3:3,8, Тит 1:7 (презвитерите и дяконите не трябва да) “обичат много вино,” Тит 2:3 (старите жени, които трябва да служат като ролеви модели на по-младите не трябва да са навикнали на вино). Също така има много пасажи, които използват виното или пиянството в аналогия с Божия гняв, неморалност и т.н. (ср. Откр. 14:8,10; 16:19; 17:2; 18:3 и т.н.).
Значението на тези отрицателни твърдения е следното: Ако това е просто гроздов сок, защо прекалената му употреба е осъждана? Ако става дума единствено за гроздов сок, защо са му приписвани определени ефекти (напр. Пс. 60:3)? Не можем да поддържаме и двете неща. Не можем да твърдим, че под вино винаги се разбира гроздов сок, понеже тогава отрицателните твърдения в Библията просто нямат никакъв смисъл.
В обобщение: означава ли виното гроздов сок в Библията? Не, понеже ако беше така, тя едва ли би осъждала злоупотребата с него. Хората, които твърдят това, просто не са в състояние да обяснят пасажите, които говорят за злоупотреба.
Неутрални и положителни споменавания на алкохолни питиета в Библията
В същото време има няколко неутрални, почти небрежни споменавания на алкохолни питиета. Битие 14;18 говори за Мелхиседек, един предобраз на Христос, който поднася вино на Авраам. Неемия 2:1 казва, че царят пие вино (Неемия е бил отговорен да опитва виното, за да е сигурно, че то не е отровно.) Естир 5:6; 7:1-2 говори за виното, което Естир (една богоугодна еврейка) е пила с царя. Йов 1:13 споменава, че семейството на праведния Йов е употребявало вино. Данаил 10:3 говори за пиенето на вино като за благословение след времето на поста. Някои от притчите на Исус използват за примери вино, мехове, лозя (ср. Матей 9:17; 21:33. Йоан 15 дори говори за Бога като за производител на вино!) Павел казва на Тимотей да не пие вече само вода, но да употребява и малко вино за стомаха си (1 Тим. 5:23). Същите гръцки и еврейски думи, използвани относно злоупотребата с вино, са употребени и в тези пасажи. Следователно човек не може да твърди, че алкохолните питиета са забранени, докато гроздовият сок е позволен. Лексикалните данни не ни позволяват да направим това.
Има също така и няколко положителни твърдения за алкохолните питиета: Второзаконие 14;26 казва, че е добро нещо да се пие вино или алкохолно питие пред Господа: „И да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти.” Псалм 4:7 сравнява радостта в Господа с изобилие от вино. Псалм 104:14-15 посочва Бога като създател на виното, което “радва сърцето на човека” (ср. също Осия 2:8). Почитането на Бога с част от богатството е възнаградено с изобилие от вино (Притчи 3:10). Любовта многократно е сравнявана с вино в Песен на песните, казвайки, че доброто вино е по подобен начин сладко (напр. 1:2,4; 4:10; 7:9). Господ подготвя угощение „от вина, дълго стояли на дрождията си” (очевидно това не може да е гроздов сок, понеже отлежаването не води до друго освен до ферментация!).
Липсата на вино е виждана като проклятие от Бога (Ер. 48:33; Плач 2:12; Осия 2:9; Йоил 1:10; Агей 2:16) и обратното, тяхното наличие е виждано като Божие благословение (Бит. 27:28; Втор. 7:13, 11:14; Йоил 2:19,24; 3:18; Амос 9:13-14). Ср. също Ис. 55:1; Ер. 31:12; Зах. 9:17.
Всъщност съществува пасхална традиция, която отива отвъд библейското учение: през 1 век всеки пълнолетен е бил длъжен да пие 4 чаши вино по време на празника Пасха. Исус и учениците Му правят това по време на последната вечеря. Фактът, че виното на Пасха е символът, който Господ използва за Новия Завет явно показва, че виждането на нашия Господ за виното е доста по-различно от това на много съвременни християни.
Наистина е забележително, че има голям брой положителни твърдения за виното и алкохолните питиета, които откриваме в Библията. Виното толкова често е свързвано с Божие благословение, че е трудно да разберем защо толкова много съвременни християни виждат пиенето като най-голямото зло. За съжаление единствената библия, която повечето от невярващите ни приятели някога ще прочетат е нашият живот и ще бъде изговорена с нашите устни. Библията, която те познават, е книга с правила:
„Не прави…” и богът, когото познават, е един космически убиец на радостта.
Мисля, че можем да видим най-добрия баланс в Лука 7:33-34. Йоан Кръстител не пиеше вино, Исус не се въздържаше. (Всъщност хората го наричаха пияница! Макар последното със сигурност да не е вярно, би било трудно спрямо Исус да бъде отправено подобно обвинение, ако Той е пиел единствено гроздов сок!). Човек може да избере да не пие. Друг може да избере да пие. Не трябва да осъждаме някой слуга на Бога заради това.
Римляни 14 също е ключов пасаж относно това как трябва да се държим при подобни въпроси: слабите не трябва да съдят тези, чиято свобода в Христос им позволява да се наслаждават на алкохол. По-силните не трябва да презират слабите по този въпрос.
Заключение
Основните рамки на библейското учение са, че виното е благословение от Бога, нещо, на което трябва да се радваме. Но подобно на всеки добър дар от Бога с него може да се злоупотреби. В този случай злоупотребата включва пристрастяване и пиянство. Но винаги, когато осъждаме хората, които могат да се наслаждават на Божиите добри дарове, като че ли те са злоупотреби, ние изопачаваме библейското християнство. В своята същност библейското християнство е много по-различно от това на мнозина съвременни християни. В много отношения ние приличаме повече на древните фарисеи отколкото на учениците на Господа.
Автор: Даниел Уолъс
Превод: Радостин Марчев