Християнството касае нещо, което се е случило. Нещо, което се е случило с Исус от Назарет. Нещо, което се е случило чрез Исус от Назарет. С други думи, християнството не се отнася до ново морално учение – сякаш ние сме морално невежи и се нуждаем от нови или по-ясни насоки. Това не отрича, че Исус и някои от първите Му последователи са оставили едно чудесно вдъхновящо и интелигентно морално учение, а подчертава, че то трябва да се разглежда в по-широк контекст: историята на събитията, които са променили света.

Християнството не означава, че Исус ни дава чудесен морален пример, сякаш основната ни нужда е да видим как би изглеждал животът, изпълнен с любов и преданост към Бога и към другите хора, за да се опитаме да го копираме. Ако това е основната цел на Исус, със сигурност бихме могли да кажем, че е имало някакъв ефект. Животът на някои хора наистина се е променил просто чрез размишляване и подражаване на примера на Исус. Но следване примера на Исус може лесно да доведе човек до депресия. Гледането на Рихтер, свирещ на пиано или на Тайгър Уудс, удрящ топка за голф не ме вдъхновява да изляза и да ги имитирам. Това ме кара да осъзная, че не мога да ги настигна и никога няма да мога.

Християнството не се състои в това, че Исус предлага, демонстрира или дори открива нов път, по който хората могат да „отидат в рая, когато умрат“. Това е упорита грешка, основана на средновековното схващане, че смисълът на всяка религия – правилата на играта, ако щете – е да се уверите, че в края на мистериозната пиеса ще се окажете от правилната страна на сцената (т.е. в рая, а не в ада) или от правилната страна на картината в Сикстинската капела. Отново, това не отрича, че нашите настоящи вярвания и действия имат трайни последствия. Но то отрича, че Исус е направил това фокус на Своето дело и че това е „смисълът“ на християнството.

Накрая, християнството не се занимава с това да дава на света ново учение за самия Бог – макар че ако християнското твърдение е вярно, ние наистина научаваме много за това кой е Бог, като гледаме Исус. Нуждата, на която отговаря християнската вяра, не е толкова, че сме невежи и се нуждаем от по-добра информация, а че сме изгубени и се нуждаем от някой, който да дойде и да ни намери, затънали в блатото, чакащи да бъдем спасени, умиращи и нуждаещи се от нов живот.

Тогава какво представлява християнството?

Християнството се основава на вярата, че живият Бог, в изпълнение на обещанията Си и като кулминация на историята на Израел, е постигнал всичко това – намирането, спасението, даването на нов живот – в Исус. Той го е направил. Посредством Господ Исус Христос Божията спасителна операция е осъществена веднъж завинаги. В космоса се е отворила голяма врата, която никога повече не може да бъде затворена. Това е вратата на затвора, в който сме били държани оковани. На нас ни се предлага свобода: свобода да изпитаме Божието спасение за себе си, да преминем през отворената врата и да изследваме новия свят, до който сега имаме достъп. По-специално, всички ние сме поканени – всъщност, призовани – да открием, като следваме Исус, че този нов свят е наистина място на справедливост, духовност, взаимоотношения и красота, и че не само трябва да се наслаждаваме на него като такъв, но и да работим за раждането му на земята, както е на небето. Когато слушаме Христос, ние откриваме чий глас отеква в сърцата и умовете на човечеството през цялото време.

Н.Т.Райт

Превод: Радостин марчев