Днес лъжата се продава като „маркетинг“.

Утре ще я узаконят като „обществено мнение“.

А вдругиден ще я преподават като „истина“.

„Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина…“ (Ефесяни 4:25)

Това не е стихче за подложка до сутрешното кафе.

Това е хирургия.

Има траектория на всяка добре облечена измама:

Първо я наричат „комуникационна стратегия“.

После – „наратив“.

Накрая – „консенсус“.

Редът в текста на апостола е важен:

„Отхвърлете“ – не „омекотете“, не „балансирайте“, а отхвърлете.

И едва след това – говорете истина.

Не можем да говорим истина, ако още търгуваме с полуистини.

Днес знайни и незнайни агенции правят проучвания, анализират „общественото мнение“ и вече обявяват кой води в следващите избори.

Въпросът не е дали има социология.

Въпросът е колко от нея е измерване – и колко е моделиране.

Социологията е инструмент.

Но инструментът може да мери температура…

или да създава треска.

Едно реално изследване има:

• ясен възложител

• публикувана методология

• размер и структура на извадката

• дата

• статистическа грешка

Когато това липсва, вече не сме в наука, а във внушение.

Манипулацията рядко е в самата цифра.

Тя е във въпроса.

Във формулировката.

В момента на публикуване.

В начина, по който медиите го „разказват“.

И да – има психологически ефект: хората обичат да са при „победителя“.

Така проучването не просто измерва мнение.

То започва да го създава.

Затова си задавам три въпроса:

– Кой плаща?

– Как е зададен въпросът?

– Кой печели от това да го видя точно сега?

Ако отговорите са мъгляви – скептицизмът е здрав разум.

Проучванията могат да бъдат огледало.

Могат да бъдат и прожектор.

Огледалото показва реалност.

Прожекторът създава сцена.

А в изборна година сцените винаги са повече от огледалата.

п-р Ангел Пилев