Да свързваш характера на Бога с насилие и потисничество заради определени истории в Стария завет е все едно да ГО обвиняваш, че се е намесил активно и се е открил като Изкупител в епоха на жестоки нрави и безправие. Бог НЕ е източникът на насилието в Античността. Напротив, ТОЙ се намесва дори в тази мрачна среда, за да засади Своята маслина, от която ще произрасте Изкупител на цялото човечество.
Историята на средновековното християнство не е доказателство за липсата на принос на Христос и Неговото слово за промяната на човешките нагласи. Тази история е свидетелство за това от колко ниска точка тръгва пътят на човешката цивилизация по отношение на личните права и как въпреки невъзможната задача, посятото от Христос семе се оказва невероятно жизнено и устойчиво да преобрази цялостните нагласи в течение на поколения, през грамади от себичност, алчност и агресия.
Какъв е характерът на Бога се вижда пределно ясно в личността на Господ Исус Христос. Толкова е лесно да пропуснем да забележим как Неговото влияние дълбинно преобразява ценностите, представите за уместно и приемливо по отношение на правата на личността и случаите, когато насилието е неизбежно. Това е повсеместно, включително в културите, които са повлияни от Христос само чрез външно взаимодействие с християнския свят.
Ние просто не можем да си представим света без Христос. И това подвежда мнозина. Затова по-обективно е човек да погледне себе си без Христос.
Какво ще направи Христос в теб, ако Му се довериш, ако Му посветиш живота си и Го последваш?
Какво би променил Неговият характер в твоята личност?
Как би те променила Неговата любов?
А Неговият мир?
И точно тази промяна е дефиницията на светостта.
Отделен за Него, отделен чрез Него.
От света, от страстите, които изтощават живота и го превръщат в изнемога и досада.
От самия себе си, от старата версия на личността ти.
Затова понякога, без после да си признаваш, си пожелаваш да си различен, пожелаваш си да си чист. Защото сърцето ти в своята най-автентична версия копнее за тази святост.
Не е блян, реалност е.
Автор: Момчил Петров