Ориентир за четене: Тази статия разглежда учението за „Грабването на църквата“ и различните есхатологични схеми, свързани с него — преди Голямата скръб, след нея и едновременно с Второто Христово пришествие. Чрез библейски и исторически анализ авторът оспорва популярната идея за тайно грабване, появила се сравнително късно в християнството, и поддържа, че Писанието говори за едно единствено бъдещо идване на Христос, съпроводено от възкресение и съд. Така текстът поставя под въпрос сложните пророчески схеми и насърчава по-простото и контекстуално разбиране на новозаветната есхатология.

Съществуват три виждания за Грабването на църквата, които заслужават да бъдат споменати. Диспенсационалистите и други защитници на грабването преди Голямата скръб твърдят, че църквата ще бъде взета в небето преди скръбта, която те очакват да последва. В продължение на 7 години църквата ще празнува своето сватбено празненство в небето, след което светиите ще се завърнат на земята, придружаващи Христос, Който ще установи на Своето милениално царство. По-голямата част от тези хора смятат, че Грабването ще бъде тайно събитие, по време на което праведните мъртъвци ще бъдат възкресени, праведниците, които са живи ще бъдат променени и двете групи ще напуснат този свят без невярващите да имат никаква представа какво се случва.

Вярването, поддържано от защитниците на Грабване след Голямата скръб е до голяма степен аналогично, що се отнася до редa на събитията, които се случват на земята по време на 7-годишния период, но смята, че през това време църквата ще остане на земята. В края на 7- годишния период те очакват църквата да бъде грабната, но не в небето. По пътя тя ще се срещне с Христос, Който слиза на земята. Според това виждане Църквата ще служи като приветствена процесия. Срещнала Христос тя ще се върне заедно с Христос, за да установи Неговото милениално царство. Третото виждане е поддържано от автора. Това е разбирането на постмилениалистите и амилениалистите. Според него Грабването ще съвпадне по време с Второто пришествие. Всички мъртви, както добрите, така и неправедните, ще бъдат възкресени, а всички живи ще бъдат променени от смъртни в безсмъртни. Ще последва съда на всички хора, след което праведните ще бъдат взети в небето, а злите ще отидат в огненото езеро.

Като богословско виждане учението за Грабването преди голямата скръб се е появило късно. То е било напълно непозната на църквата до началото на 19 век и е свързано най-вече с имената на Дарби, Кели, Гебелин, Скофийлд, Айрънсайд и Блакстоун. Известен брой влиятелни мъже за известно време са подкрепяли това учение, но след това са го отхвърлили. У. Д. Ердмън и У. Д. Морхед, двама от консултантите-редактори на библията Скофийлд, са два примера. Други включват имена като Д. Кембъл Морган, Филип Мауро, Р.В. Бингам, Освалд, Д. Смит и Х. Д. Окенга. Някои от тях стават амилениалисти, други остават в редовете на премилениалистите, но се отказват от дарбиизма, както то е било наричано първоначално. Понятието, който се използва сега, е диспенсационализъм.

Диспенсационализмът получава своето име от ударението, което поставя върху 7 диспенсации в Божия план. Но не това е най-голямото нововъведение, което тези хора въвеждат в християнската църква. Учението, което аз имам предвид е Грабването на църквата преди Голямата скръб. Това е един специфичен клон на премилениализма. Той предполага две втори идвания или както често се наричат Второ пришествие в две фази. То пренася „блажената надежда“ на църквата от истинското второ идване към едно т.нар. тайно идване 7 години преди истинското второ идване. Термина „грабване“ идва от гръцката дума   arpagesometha (да сграбча). Бележката на Скофийлд към 1 Солунци 4:17 казва за грабването: „Именно то е „блажената надежда“ на църквата.“ Но Павел казва, че „блажената надежда“ е свързана със „славното явление на великия Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13). Това не може да означава нещо друго освен истинското Второ идване.

Не може да бъде цитиран текст от Библията, който да казва, че църквата ще бъде грабната 7 години преди истинското Второ идване. Учението зависи от тълкуването на специфични пасажи, които на свой ред зависят от тълкуването на други пасажи. Толкова голяма част е чисто предположение, а не ясно доказателство, че аз се учудвам как то е толкова широко приемано. Тан, един от по-скорошните защитници на това учение, изброява 7 причини, поради които можем да вярваме, че църквата ще бъде грабната 7 години преди Второто пришествие. Мястото няма да ни позволи да цитираме изчерпателно всичките 7 доказателства на Тан, но ще се опитаме да представим неговите идеи колкото е възможно по-ясно.

Следва продължение…

Авторът Еверет Карвър е защитил 3 научни степени, вкл. Master of Divinity от Southwestern Baptist Theological Seminary и Master of Arts от University of Houston. Той е ръкоположен за служение през 1936 г. и пастирува в Арканзас, Луизиана и Тексас. От 1955 г. до своето пенсиониране през 1974 г. той преподава в Gulf-Coast Bible College. Там той служи като Director of Counseling and Testing, както и като наставник по богословие и психология. Пенсионира се с титлата Professor Emeritus.

Превод: Радостин Марчев