Първата част можете да си припомните тук.
Първата причина е, че естеството на Голямата скръб предполага Църквата да бъде избавена от нея. Това твърдение е безсмислено отделено от премилениалното тълкуване на текстовете, които разглеждат времето на скръбта. Понеже вярвам, че скръбта, описана в „Проповедта на Елеонския хълм“ се е изпълнила при разрушаването на Ерусалим през 70 г., горното твърдение за мен няма никаква стойност. В най-добрия случай силата на това доказателство е просто една аналогия. Всеки, който е учил логика, знае много добре, че аналогията не доказва нищо и, следователно, първата точка на Тан е отхвърлена като безсмислена.
Второто му доказателство отчасти казва: „Докато на народа на Израел са дадени знаци за Второто идване на Христос (Матей 24-25), на църквата в пасажа не са дадени никакви знаци за възкресението на мъртвите в Христос и за промяната на вярващите“ (ср. Йоан 14:1-3; 1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-58). Почти никой освен убедени диспенсационалисти няма да бъдат в състояние да приемат идеята, че Матей глави 24-25 не са написани за Църквата. За тях проблемът е дали т. нар. знаци от Матей глава 24 наистина се отнасят за Второто пришествие. Авторът смята, че по-голямата част от знаците, описани в „Проповедта на Елеонския хълм“, изобщо не са знаци. По-скоро те са събития, които Исус е знаел, че ще се случат, но които нямат връзка с Второто пришествие. Други знаци са свързани с предстоящото разрушаване на Ерусалим или са апокалиптичен израз, а не знаци за Второто пришествие.
От тази твърде несигурна основа Тан достига до сигурно заключение. Той пише: „Идеята е ясна: Църквата, която няма да премине през скръбта, няма нужда от знаци.“ Това показва начина, по който диспенсациналистите защитават своите виждания чрез тълкуване, което лежи върху други тълкувания. Ако само едно тълкуване не е вярно, цялата постройка пада. Ако тяхната теория, че Матей пише за евреите е вярна, и ако тяхното вярване за Голямата скръб е вярно, и ако тяхното тълкуване за начина, по който Бог ще опази църквата от Голямата скръб е правилно, тогава това доказва, че Църквата ще бъде грабната в небето преди началото на скръбта.
Тан настоява, че това тълкуване е необходимо, за да може да се запази очакването от връщането на Христос. Той пише: „Връщането на Господа винаги е очаквано от Църквата.“ Аз съм съгласен с това твърдение, но не и с неговото тълкуване. Тан, заедно с повечето диспенсационалисти, настоява, че никакво междинно събитие, което очаква изпълнение, не може да стои между някой момент във времето и завръщането на Христос. Те настояват, че Второто идване в две фази е единственото средство, чрез което може да бъде постигнато истинското очакване на Христовото завръщане. В това твърдение има две фатални слабости.
Първо, твърдението, е, че Грабването на църквата 7 години преди истинското второ идване е тази „блажена надежда“, не може да бъде подкрепено. Второто идване не може да се състои от две фази. Възнесението на Христос беше от една фаза (Деяния 1:10-11) и тези стихове изискват Той да се върне по същия начин. Връщането на Христос ще бъде единично събитие. То не може да бъде две различни събития, разделени с интервал от 7 години. Никой текст от Библията не говори за две бъдещи идвания и Деяния 1:1 ясно казва, че няма да има такива. Библията подкрепя идеята за едно връщане, а не за две.
Вторият проблем в аргумента на Тан е, че той учи един вид очакване, което е небиблейско. Библейското виждане позволява намесата на определени събития. Исус предсказва някои неща, които ще се случат преди Неговото връщане. Разрушаването на храма е едно от тях. Тези неща не са знаци за Неговото второ идване, но трябва да се случат преди второто Му идване. Павел казва, че преди връщането трябва да се случи отстъплението (2 Солунци 2:3). Това не е белег за Второто идване, но трябва да се случи преди идването.
Някои други пророчества, особено от Откровение, говорят за различни събития, които ще се случат преди завръщането на Христос, но те са описани по начин, който е доста неясен и позволява на всяко поколение да очаква Второто пришествие по времето на своя живот. Според моето тълкуване отстъплението, което споменава Павел във 2 Солунци, трябва да продължава 1260 години (Откр. 11:3; 12:14), но това може да се разбере едва след като периодът е вече завършил. Павел не казва колко дълъг ще бъде този период. Книгата Откровение определя периода като 1260 дни и време, времена и половин време„. Едва след Реформацията от 16 век е било възможно правилно да определим тези времеви елементи в Откровение.
Оттук става ясно, че библейското виждане за очакването не изключва възможността за определени междинни събития. Все пак то наистина изключва две неща. Първо, междинните събития не могат да бъдат дадени по такъв начин, че някое поколение да разбере, че Второто идване не може да се случи по време на неговия живот. Другото нещо, което не може да бъде направено, е те да позволят определянето на точното време на завръщането на Господа. Исус казва, че ще се завърне, когато не Го очакваме. Следователно, всяка есхатологична система, която определя времето за връщането на Христос със сигурност, е погрешна.
Забележете, че диспенсационалистите и повечето премилениалисти учат, че определени събития трябва да се изпълнят преди да настъпи Грабването. Римската империя трябва да бъде възстановена, за да може Антихрист да управлява преди Грабването. Според мнозина от тях създаването на Европейския съюз е началото. Според времевата схема, която те приемат, Антихрист ще бъде готов да се открие веднага, щом европейската конфедерация се оформи. Също така държавата Израел трябва да стане реалност преди да настъпи Грабването. Следователно очакването, което те поучават за Грабването, е отречено от самата тяхна времева схема на събития. Те или трябва да приемат, че пророчествата трябва да се изпълнят преди това време и Грабването или да коригират своето учение относно възродената Римска империя и възстановяването на Израел. Двете неща не могат да бъдат примирени.
Третото доказателство на Тан е една защита на Грабването преди Голямата скръб срещу Грабването след скръбта. Тя включва въпроса за раждането на деца по време на скръбта и отделни технически детайли за тълкуване на милениума. Понеже аз не намирам в Библията основа за милениално царство, аргументите, които той привежда, нямат отношение към моята позиция.
Превод: Радостин Марчев
Следва продължение…