Започва празникът Пурим – денят, в който евреите по света празнуват спасението на еврейския народ в древна Персия от планираното унищожение. Това е една история за заплаха, обърната в избавление. За страх, превърнат в надежда. За съдба, преобърната от смелост и вяра.
Тази година Пурим започва на 2 март, с изгряването на звездите, което според еврейския календар е 14-ият ден от месец Адар – датата, на която се отбелязва избавлението, описано в древната история.
Празникът е свързан с разказа в книгата на Естер – драматична история за избор, достойнство и намеса в решителния момент. Младата еврейка Естир става царица на Персия, без царят да знае нейния произход. Тя живее в разкоша на двореца, докато над народа ѝ не надвисва смъртна заплаха.
Изправена пред съдбовен избор, да запази мълчание или да рискува живота си, Естир избира смелостта. Без покана тя влиза при царя, действие, което можело да ѝ струва живота. Но именно тази решителност променя хода на историята.
До нея стои братовчед ѝ Мордехай, човек на твърда вяра и непреклонно достойнство. Неговият отказ да се поклони на главния везир Аман отприщва омразата на високопоставения сановник. Засегнат в гордостта си, Аман замисля унищожението на всички евреи в империята и хвърля жребий („пур“), за да определи деня на погрома — оттук идва и името Пурим.
Но замисленото зло се обръща срещу самия него. Денят, предвиден за гибел, се превръща в ден на избавление. Страхът отстъпва място на радостта, а безнадеждността, на благодарността.
В онези времена опасността идва отвътре в една империя. Днес заплахите звучат по различен начин, но тревогата е позната. И все пак духът остава същият – духът на народ, който оцелява. Който се изправя. Който избира живота.
Броени дни преди Пурим евреите, този път в своята собствена държава Израел, отново ще отстояват правото си да живеят свободно, без постоянния страх от нападения и унищожение. Не от омраза, а от стремеж към сигурност. Не от жажда за конфликт, а от решимост да съществуват.
Пурим се отбелязва с четене на Мегилат Естир, с радост и празнична трапеза, с дарове към нуждаещите се и разменяне на храна между приятели. Това е ден, в който скръбта се превръща във веселие, а страхът, в благодарност.
Историята има странен навик да се повтаря, особено когато не се поучаваме от грешките си. Но тя помни и нещо друго – че когато мракът се сгъсти най-много, светлината е най-близо.
И както в древна Персия, така и днес надеждата не угасва. Защото доброто може да бъде подложено на изпитание, но в крайна сметка, винаги побеждава.
Съвсем скоро, иранският народ отново ще бъде свободен, а заплахата за бъдещето на Израел – унищожена.
Хаг Пурим Самеах!
проф. д-р Алек Оскар