Днес празнуваме свободата на България и в ума ми се въртят три важни истини, които не мога да подмина.

1. Свободата не е нещо, което просто ни се полага. Някой е страдал. Някой е плащал цена. Някой е дал живота си. И над всичко това стои Божият промисъл. Свободата е дар. Не всеки народ я има. Ние зависим от храна и вода — без тях умираме. По същия начин, ако сме под власт на някой, който ни желае зло, ние живеем в страх и страдание. Затова нека ценим това, което имаме. Това ме навежда и на следващото съждение.

2. Да бъдеш свободен не е само право, а и отговорност. Щом си свободен, ти носиш отговорност за избора си. И решенията ти не засягат само теб. Ако баща реши да бъде безотговорен, страда семейството. Ако един млад човек избере пороци, последствията стигат до родителите му и приятелите му. Ако управници изберат корупция, страда цял народ. Но и обратното е вярно — когато избереш честност, труд, почтеност и вяра, ти изграждаш не само себе си, а и България.

Свободата ни дава възможност да създаваме, да работим, да вярваме, да говорим. Въпросът е: какво правим с нея? Използваме ли я, за да градим, или за да рушим?

Свободният човек не е този, който прави каквото си поиска, а този, който избира правилното, дори когато е трудно, защото не е роб на собствените си егоистични желания и импулси.

3. Най-висшето ниво на патриотизъм не е просто да развееш знаме или да напишеш пост. Най-висшето ниво е да се молиш за народа си. Да се молиш с истинска вяра. Да се молиш както Христос би се молил — за промяна на сърцата, за мъдри управници, за стабилност, за силна и вярваща България със страх от Бога. Да се молиш за това, което изглежда невъзможно.

Днес нека благодарим за свободата. Нека поемем отговорност за нея. И нека коленичим за България.

Верен Тончев