„Който има две ризи, нека даде едната на онзи, който няма…“ Лука 3:11

Този принцип не е покана към самоубийствена добродетел, а към споделена човечност.

Забележете – две. Не последната.

Евангелието не възхвалява безразсъдството, а любовта.

Има една тънка разлика между жертва и глупост.

Жертвата е съзнателна, свободна и носи живот.

Глупостта просто създава още един нуждаещ се.

Ако дам последната си риза и умра от студ – това е саможертва. Но въпросът е: призвана ли е? Каква саможертва? Какъв плод носи?

Не всяка саможертва е автоматично добродетел.

Саможертвата може да бъде:

– спасителна

– безсмислена

– героична

– импулсивна

– необходима

– театрална

Кръстът не е просто „да дам последното“.

Кръстът е да дам себе си, когато това носи живот на другия.

Ако някой покрие дете с тялото си при стрелба — това е саможертва, която спасява.

Ако някой даде последната си риза, без да има реална нужда от крайна жертва — това може да е морален импулс, но не непременно мъдрост.

В Йоан 15:13 Христос казва: „Никой няма по-голяма любов от това да положи живота си за приятелите си.“

Но Той не казва: „Умрете при първа възможност.“

Саможертвата в Евангелието е целенасочена, не импулсивна.

Тя е акт на призвание, не на емоционален порив.

Понякога по-трудното и по-зряло действие е да останем живи — и да продължим да помагаме.

Любовта без разум става разрушителна.

Разумът без любов става студен.

Евангелието държи и двете в напрежение.

п-р Ангел Пилев