Чудно защо не си вадим заключения от собствения си житейски опит и така да се предпазваме от повторения на изтощителни модели.
Във фийда ми стотици хора разказват как Иран е практически унищожен и не е в състояние да оказва съпротива. Чета, че са унищожени иранските ракетни установки, иранската авиация, иранския флот.
Същото слушах и за Украйна. В първия ден се твърдеше, че е унищожено украинското ПВО и авиация, на втория, че Зеленски е избягал, че в страната цари хаос и не може да се защитава. Оказа се, че може да се защитава, малко повече от месец след началото на агресията потопи най-големия руски военен кораб, а след няколко месеца проведе успешно контранастъпление. И непрекъснато опровергава очакванията, че ще се предаде защото няма ток или защото няма някакви други блага с които сме свикнали.
Войната е ужасно нещо. Няма място за триумфализъм, няма място за бодрячество. Няма място за повърхностно фенство и агиткаджийство.
Наистина се моля режимът на аятоласите да падне и красивите и смели хора, които виждаме от десетилетия по улиците на Иран да рискуват живота си, най-после да бъдат свободни. Може би не колкото в Европа, но поне колкото в Турция. Най-грандиозно нарастващата църква в света – иранската, да получи отворен прозорец и възможности да достигне още милиони иранци. Може би не както в Южна Америка, но поне както в Източна Европа през 90-те.
Народът на Израел и другите близкоизточни народи – ливанци, сирийци, йеменци, да получат поколения на мир. Може би не както в Канада, но поне както в Южна Корея през последните 70 години.
Но за всичко това е нужно чудо, милост, невероятно благоприятно стечение на обстоятелствата, каквото само Бог може да осигури. Защото технологичното превъзходство е временно, финансовите ресурси са изчерпаеми, а човешките стратегии често са суетни. И всичко може толкова лесно да се обърка, а ако трябва да зависи от компетентността и интегритета на хората наредили операцията – по-вероятно е да се обърка жестоко.
Войната не е електронна игра, не е футболен мач, не е екстаз и пропагандата е ужасно нещо. И всяка война ни напомня колко отчаяно, колко силно, колко спешно се нуждаем от мир. Не какъвто светът дава, а този – на Княза на мира.
Накрая, тъй като съм обезкуражен от разграничителните способности на човешкия ум, в динамиката на социалните мрежи искам ясно да кажа – моля се Украйна да оцелее – свободна, независисима и горда и съм изцяло на страната на нейните защитници.
Момчил Петров