На днешния ден трябва да благодарим на Бога, че ни е спасил от позора да натоварим евреите си и да ги изпратим в лагерите с газовите камери.

Бог е видял индивидуалните усилия на хора като Димитър Пешев, митрополит Кирил Пловдивски, цар Борис III, софийски митрополит Стефан, както и на стотици и хиляди българи, които в своята сфера на влияние са направили възможното и от него е произлязло чудото.

А също и е чул молитвите на мнозинството българи, възмутени от злото и безчестието, молитвите на застрашените от екстрадиция евреи и е спазил Своето обещание: Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. (Яков 4:8).

Много нации в Европа са били по-смели от българската, имали са по-принципна позиция и са били по-непримирими спрямо националсоциализма национални водачи и дейци. Но техните евреи не са били спасени, а българските евреи са спасени. Защото това дело не е за силния и морално превъзходния, а е за съкрушения, слабия и онзи, който прави усилията в рамките на своята отговорност с ясното съзнание, че са недостатъчни и могат да се окажат напразни.

Така Бог спасява българите от позор, а наследниците на спасените 50 000 евреи днес са стотици хиляди.

И това също е ден, в който да си дадем сметка, колко лесно симпатията и гръмогласната подкрепа за евреите могат да се превърнат в малодушие и страхливо съучастие в геноцид. Убеден съм, че огромната част от все още широката подкрепа за Израел се дължи на факта, че тази нация и общество се оказват смайващо успешни в своето справяне с модерния и постмодерния свят във всяко отношение – социално, технологично, научно, икономическо, военно. В момента, в който тази смайваща сила се пропука, у мнозина подкрепата ще се смени с презрение и пасивно зложелателство.

Тогава ми се иска пак българите да сме приятелите на Израел. Хората, които знаят, че усилията им са недостатъчни, но които действат и се молят Бог да направи невъзможното.

10 март. Денят, в който влаковете за Бухенвалд си тръгнаха празни!

Момчил Петров